Do you find me beautiful? Amazing? Breath-taking? Captivating? Do I stir a fire in your heart? Do you need me? Do you imagine your life without me? Do I brighten your day? Do I make a difference to you? Does your heart skip a beat when I enter the room?
Does my smile make you smile? Do you love me more today than you did yesterday? Am I a dream come true? Am I everything you ever thought a woman should be? Do my tears make you want to cry? Do my hands manage to comfort you? Am I enough to make you feel better? Do I make you want to be better? Am I everything you hoped I would be?
Am I beautiful, breath-taking, captivating?

Приключенията на Паячо

Имало едно време едно малко паяче, чието име било... Паячо. И така... Един ден Паячо решил да тръгне на път за Великата китайска паяжина. Естествено трябва да поясним, че нашият герой се намирал в Криводол и го чакал сериозен път. Както и да е. Тръгнал Паячо и по едно време на пътя му що да види... едно такова нещо дето хората му викали камък. И стои паячо и си мисли: "Какво да направя сега? Ако мина отляво ще се изкалям, ако мина отдясно ще си удължа пътя... Откъде да мина?" И тъй като не успял да реши тръгнал наобратно с надеждата, че ще мине през Америка и така до Китай. И тръгнал пак Паячо. И си вървял по пътя и изведнъж ненадейно пред него изскочила една котка. Паячо малко се стреснал ама решил да изчака да види какво ще стане. Котката така се приближила до него и му казала: "Ей шшш, многокрачко, да знаеш, че няма да стигнеш далеч докато не се издължиш на Бъкс Бъни дето му оплете паяжина в гащите." Паячо се замислил. После забравил, че се бил замислил и се замислил пак. После се сети, че се е замислил и се отказа от второто замисляне. И така продължил да мисли един път. Мисли той, мисли и докато мисли минала една кола и го прегазила. И така свърши първа част.
Втора част. Казва се Възнесението на Паячо. Секунди след премазването на Паячо, той установил, че все още диша. "Хм," помислил си Паячо. "Защо тоя тъп автор не е прочел, че аз не дишам". "Шшшшштт, Паячо излагаш ме!" казал автора. И така... продължил Паячо да мисли и разбрал защо му се вие свят и все пак е жив. "Аз съм в грайфера на гумитеееееее" възкликнал радостният Паячо. И в този момент се чуло... ЦРЪК. Това наистина беше краят на Паячо. Една ужасна българска дупка в комбинация с евтини зимни гуми отнеха живота му. Тогава душата на паячето се отдели от размазания му труп, мина покрай шофьора, наплю го, поздрави майка му и тръгна към небето...
"Ще ми липсва рошавата ти грозна мутра" каза автора.
А Паячо в отговор отвърна "Гледай да не оплескаш работата и в трета част"
В този момент историята мълчи как е протекъл нататък този разговор. Затова се връщаме на възнесението на Паячо. Възнася си се той, възнася се. Отива при чичо Петър и иска да влезе в Рая. Обаче чичо Петър му казва: "Паячо... не мога да те пусна поради няколко причини. Първо си се превъзнесъл с 1.68 метра и в това твое превъзнасяне си превишил скоростта за тва ти отнемаме краката за един месец. После автора не е толкова умен за да измисли продължение в Рая, така че марш долу при Каспър. И така завършва втора част на Приключенията на Паячо.

Посвещава се на моята buddy-buddy

Чиниите. Защо трябва да се мият? Защо просто не използваме пластмасови чинии? Или по скоро въпроса е защо АЗ трябва да ги мия?
Добре... Госпожата по литература няма ли огледало??? Надявам се, че няма да се счита за грях лъжата която и казах днес... Изглеждала добре... Даааа, и аз съм Барак Обама.
Бедните Октоподчо и Паячо... Как можах да ги забравя. Лоша Катя. Просто се запознахме в неудобен момент. Нищо лично.
Искам и аз нещо от типа Анойчо Бас. Сибееееел. Скална роза... да ве. Едно зелено-розово стръкче забучено в прашинка и сложено в пластмасов цилиндър. Един удар в стената иииии :D
Да не споменаваме дивата кокошчица, за която ще говориш другия вторник. Хаха
Защо трябва да каним Десева? Вярно е, че мисля да бачкам там ама не я искам на бала ми да ме гледа свирепо. Аз днес и се усмихнах, а тя ме подмина. Професионализъм се нарича... за тези които не знаят.
Кецките ми не са светофарено червени. Нормален червен цвят. Просто някои хора, Сибел, са далтонисти.
Уууу, да не забравя да си измия косата... Фотографът идва утреее. И дрехите да си изпера :D
Кими е тъъъъп. Той си гони опашката и се блъска в гардероба. Да не говорим за маркирането :D
Не приличам на момче. Още по-малко на някое си момче от 10Б. Не, не сме брат и сестра, нито братовчеди. !!!
С всеки ден се убеждавам, че математиката е измислена от купчинка глупави хора, които са се мислили за много умни, а всъщност им е било скучно и са започнали да си измислят някакви теореми и други подобни глупости. Или просто комплекси. Някои им е казал, че са глупави или грозни и те за да докажат обратното решили да измислят неща които изглеждат достатъчно сложни за да не може никой друг да ги разбере (включително и те самите) и хората да си мислят, че има връзка и логика в нещата. От тук следва, че всички учители по математика са... Да, разбрахме се.
Мирише на сняг, а не на зима. Зимата не мирише, Сибел. Но както вече споменах, ти не знаеш.
Дъждът е красив. Когато е навън и си вали, а ти не си там при него и той не е в обувките ти.
И другите виждат отблясъци когато си притворят очите. Уауууу
Ти беше аз и беше бременна, а аз бях ти. =)
Сибел има бойфренд, а той не знаеееее. Трябва поне да разберем как се казва. Не бива така. Особено като се има предвид, че той е толкова близо.
И ти не си християнка, но е важна ценностната система.
А ти не беше розова. Ха ха ха. И не беше на дейт. Ама ще отидем с теб на дейт... кино, театър.. Както кажеш. Който плаща той поръчва музиката :D
И в центъра на Истамбул ще се разкарваме с балните рокли и ще се снимаме. Хихи.
И мисля да приключа тук. Всички се убедихме, че Сибел е моята BFF, а не чувството за хумор.