Имало едно време едно малко паяче, чието име било... Паячо. И така... Един ден Паячо решил да тръгне на път за Великата китайска паяжина. Естествено трябва да поясним, че нашият герой се намирал в Криводол и го чакал сериозен път. Както и да е. Тръгнал Паячо и по едно време на пътя му що да види... едно такова нещо дето хората му викали камък. И стои паячо и си мисли: "Какво да направя сега? Ако мина отляво ще се изкалям, ако мина отдясно ще си удължа пътя... Откъде да мина?" И тъй като не успял да реши тръгнал наобратно с надеждата, че ще мине през Америка и така до Китай. И тръгнал пак Паячо. И си вървял по пътя и изведнъж ненадейно пред него изскочила една котка. Паячо малко се стреснал ама решил да изчака да види какво ще стане. Котката така се приближила до него и му казала: "Ей шшш, многокрачко, да знаеш, че няма да стигнеш далеч докато не се издължиш на Бъкс Бъни дето му оплете паяжина в гащите." Паячо се замислил. После забравил, че се бил замислил и се замислил пак. После се сети, че се е замислил и се отказа от второто замисляне. И така продължил да мисли един път. Мисли той, мисли и докато мисли минала една кола и го прегазила. И така свърши първа част.
Втора част. Казва се Възнесението на Паячо. Секунди след премазването на Паячо, той установил, че все още диша. "Хм," помислил си Паячо. "Защо тоя тъп автор не е прочел, че аз не дишам". "Шшшшштт, Паячо излагаш ме!" казал автора. И така... продължил Паячо да мисли и разбрал защо му се вие свят и все пак е жив. "Аз съм в грайфера на гумитеееееее" възкликнал радостният Паячо. И в този момент се чуло... ЦРЪК. Това наистина беше краят на Паячо. Една ужасна българска дупка в комбинация с евтини зимни гуми отнеха живота му. Тогава душата на паячето се отдели от размазания му труп, мина покрай шофьора, наплю го, поздрави майка му и тръгна към небето...
"Ще ми липсва рошавата ти грозна мутра" каза автора.
А Паячо в отговор отвърна "Гледай да не оплескаш работата и в трета част"
В този момент историята мълчи как е протекъл нататък този разговор. Затова се връщаме на възнесението на Паячо. Възнася си се той, възнася се. Отива при чичо Петър и иска да влезе в Рая. Обаче чичо Петър му казва: "Паячо... не мога да те пусна поради няколко причини. Първо си се превъзнесъл с 1.68 метра и в това твое превъзнасяне си превишил скоростта за тва ти отнемаме краката за един месец. После автора не е толкова умен за да измисли продължение в Рая, така че марш долу при Каспър. И така завършва втора част на Приключенията на Паячо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар