Момиче и мечта

Тя бягаше, с всичка сила бягаше. Площадът беше пълен с хора. А нея я нямаше. Беше се изгубила. И сега момичето не знаеше къде да я търси. Сълзи започнаха да се стичат по бузите и.
"Къде си?" викаше тя. Студената тълпа не и обръщаше внимание. Тя бягаше, спъваше се, падаше, ставаше. Усещаше, че няма да издържи още дълго. Трябваше бързо да я намеря.
"Някой да я е виждал? Моята мечта... Изгубих я, мисля някъде тук. Една такава красива, цветна... Виждали ли сте я?" питаше момичето. Никой дори и не я поглеждаше. Изведнъж всички започнаха да се смеят. "Глупачка"
"Виждали ли сте я? Мечтата ми. Изгубих я."
"Момиче глупаво. Забрави, че някога си я имала. Мечтите са само за глупаците."
"Не, не. Тя е моята мечта. Трябва да е някъде тук. Тя е красива."
"Откажи се. Никога няма да я намериш."
Думите се впиваха в сърцето и. Сълзите бяха ту студени, ту горещи и пареха.
Краката и отслабваха. Вярата и надеждата също. Тя си спомни за своята мечта. Беше заложена в нея, беше прекрасна. Мъничка и нежна. Нямаше друга като нея. Тя се гордееше със своят чудесна мечта. И някак си, тя дори сама не знаеше как, тя просто я изгуби. Нямаше я. Търсеше навсякъде. Обиколи всяко място, погледна под всяко камъче и всяко листенце. Попита всички птички и пчеличките, но те само свиваха рамене. Никой не знаеше.
"Моля ви, кажете ми къде е?"
"Глупаво момиче, никой не знае къде е твоята глупава мечта. Откажи се."
"Не, тя трябва да е някъде тук. Не може да е отишла далеч"
Тя с ужас осъзна, че някой може да я е откраднал. Представи си студените ръце, които може би в същия момент държаха нейната мила и невинна мечта. Тя беше толкова уязвима и чуплива. Беше добра, беше нейна. А сега нечии ръце, чужди и мрачни може би я държаха в плен.
Тя продължаваше да вика и да търси, питаше всеки срещнат. Някои и се присмиваха, други я гледаха жално, но продължаваха да вървят по пътя си. Никой не се спираше.
"Беше тук преди малко. Току що я видях." Младият младеж мило се усмихна на тъжното и разплакано момиче. "Ще ти помогна да я намериш."


И в този миг малкото момиче видя своята красива мечта. Изстрадана, чакана, обичана и жадувана. Тя стоеше точно пред нея и и се стори сякаш никога не се беше изгубвала. Тя забрави сълзите, отчаянието, болката в краката и умората. Нищо нямаше значение вече. Нейната мечта беше пред нея. В очите на младия, усмихнат младеж.