понеделник, 28 декември 2009 г.

Амиии... Не, не знам...

Перфектно зле започнат ден... Какво по хубаво от това да си седиш вкъщи, да очакваш компютърът ти да се развали всеки момент и да ти е кофти... Бихте попитали какви са причините за това кофти настроение... Хаха, причини. Причини колкото щеш. Глупостта не само на хората около теб, но и твоята собствена, студа, липсата на печка (те двете са свързани), наличието на баща който е безработен, желание да си направиш бананов шейк комбинирано с мързел и отсъствие на банани, мръсна коса...

Да не говорим, че стогодишната война се е водила в продължение на 116 години. Но това не съм го измислила аз. Разбира се. Другите са оригинални. Аз... copy-paste.

Осъзнах, че както още един човек (някаква си Лора) и аз не помня много от детството си. Винаги съм го знаела, но не съм успяла да го формулирам и облека в думи. Не знам дали съм била добро дете, непослушно, тихо... Не знам родителите ми какви са били... Строги, мили, несправедливи... Не знам. Имам смътни спомени за първия учебен ден (при което не съм много сигурна, че са точни), помня малко от третия си или четвъртия си рожден ден и ваденето на зъби, за което винаги получавах 50 стотинки. Ех и тогава съм била материалистка.

И така, седя си в кухнята, ям картофено пюре и шишчета и слушам глупави и безкрайни спорове за майонеза и супа. Просто прекрасно. Пък и като си спомня за простите 8 МВ... Пуууу, аман от тоя свят. Пък и да добавим факта, че не мога да намеря онзи сайт...

Развесели ме едно ученическо съчинение, написано от малко дете. Само децата знаят, само те са истински. Както казва Екзюпери: "Само децата притискат носове в стъклата."

“Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар