Да бъдат въпросите...

Не мислиш ли, че е глупаво... Аз не знам. Имам нужда някой да ми каже дали е глупаво. Кое? Сега ще ви кажа...
Питам дали е глупаво да чакаш, когато не си сигурен дали трябва да чакаш. Ами ако чакаш, чакаш дълго и търпеливо, с очакване и мечтаейки... И после дойде глупавият момент когато осъзнаеш, че е било грешка да чакаш... И то не само чакането е проблемът. Да пазиш или да не пазиш? Това е въпросът. А не да бъдеш или да не бъдеш както е казал колегата Шекспир. То бъденето се подразбира. Искаш, не искаш - СИ. И ОК. Ти си... А после? Трябва ли да пазиш онова, което не е само твое? Онова което не би трябвало да пазиш сам? Трябва ли да го пазиш или просто да го оставиш да си тръгне? Ами ако прекараш половината си живот в чакане и пазене и животът ти се окаже само това... Чакане и пазене?
Толкова много неща искам да кажа, да попитам. Но когато имаш толкова много въпроси в главата, точно в този момент когато си мислиш, че тя няма да може да понесе още един въпрос... Точно тогава идва още един въпрос. Той влиза с взлом в ума и застава начело на другите въпроси. Когато имаш толкова много въпроси, главният въпрос е кой ще те чуе, кой ще отговори на всички въпроси?
Кой ще погледне в очите ти и ще разбере какво се случва в сърцето? Кой ще намери красота в сълзите ти, в хаоса на косата... Кой ще те държи за ръка, когато целият ти свят се руши и ще нашепва "Нищо, нов ще построим". Кой ще се наведе за да завърже обувката ти когато коремът ти закрива краката? Чии думи ще съдържат нищо друго освен истина? Кой ще ти даде втори шанс, и трети, и после още един? Кой ще ти позволи да поправиш грешката? Кой ще знае, че си тотално жалък и глупав и пак ще обича всичко в теб? За кого ще си достатъчен точно какъвто си и няма да има нужда да се променяш? Кой ще бъде този, когото няма да се налага да впечатляваш? И няма да се чудиш дали утре пак ще е тук. Кой ще влезе и ще затвори вратата зад себе си, ще я заключи и ще унищожи ключа, така че никога да не може да излезе? Кой няма да иска да излезе? Кой ще остане, когато всички останали в подобна ситуация биха избягали? Кой ще знае достатъчно за теб, че да иска да те опознае още и още? Кой ще ви обича? И не само теб или себе си... Кой ще обича това което сте, това което сте когато сте заедно?



Да те чакам ли?