Момиче и свят

Там, в дъното на гардероба, имам аз една кутийка.
Шарена, красива... мъничко вълшебна, може да се каже.
В нея има всичко за да си направя мой свят.
Отворих я и нахлуха в мен мечти, зелени, с мирис на трева.
Няколко капки мляко и ето го Млечния път.
Извадих мъничко памук, смесих го със захар, сложих розова боя...
Това са облаците на планетата Земя.
Магичен сребърен прашец посипах,
направих си звезди
за да може морякът път да намери към дома.
Сложих и счупено копче за луна.
А през деня има кръгло топче,
слънце ще е то,
по моя часовник изгрява,
залязва когато позволя.
Звездите малко ми се сториха...
Затова посипах още, а нали знаеш, никога не са излишни.
Мъничко зелен конец ще свърши работа - имаме трева,
а мънистата са за цветя.
А когато омръзне ми лятото и ми се прииска студ,
за да имам оправдание да се гушна в някого...
за тези времена имам малко сол.
Посипвам я и ето - бял снежец покрива моя свят.
За дъжд имам аз сълзи, колкото поискаш.
И когато ми е тъжно, мрачно и самотно ще вали и ще вали.
Докато не реша да спре.
После разбира се дъга ще има, без дъгата дъждът нищо не е.
Те си знаят, че един без друг не могат, но са твърде горди за да си признаят.
В моя свят няма пътни знаци, няма отговори...
Просто защото всеки знае накъде да ходи и защото няма там въпроси.
Изрязах от хартия много сърчица в случай, че някой закопнее за любов.
А със сешоара правя вятър... за да брули клони, шалчета, коси...
Или просто защото без вятър не може. Вятърът прави света да се върти.
И така създадох този свят, приказен, вълшебен, само мой.
Как искам да остана,
тук живота си да построя,
тук със сърцето си да обичам,
градина да си засадя,
да плувам в локви от дъждовна вода,
а когато искам - да ридая, да се смея, глупаво да гледам,
по улиците мои.
По тези улици които нямат пътни знаци да танцувам
боса, дива и красива.
И няма да знам нито един отговор...
Ще оставя вятъра да излекува всичко,
дъждът сълзите да измие.
Но ако случайно и този свят стане зъл и неприветлив,
ако гневът замести усмивката,
ако цветята увяхнат и глобално затопляне разтопи моя сняг...
Тогава ще си направя гардероб...
И там, в дъното на гардероба,
ще си имам аз една кутиийка.
Шерена, красива... със сигурност мъничко вълшебна...