Кой?

Кой позволи сълзи да има във очите ти, момиче?
Кой сложи всички теготи на твойте малки рамене?
Кой видя скритата тъга и те подмина?
Кой събори те и остави те на колене?

Кой тръгна си когато рушеше се света?
Кой остави те сама, разбита, уморена?
Кой мечтаеше горещо, но не бе ти негова мечта?
Кой имаше спасение, а те остави неспасена?

Кой тръгна си без да се обръща?
Кой разбити мечтите ти остави?
Кой реши да не те целува, да не те прегръща?
Кой успя бъдеще без теб да си представи?

Кой пожела да си отиде веднъж прекрачил твоя праг?
Кой обикна те повърхностно, за малко?
Кой вместо да те пази избра да ти е враг?
Кой нарани те тъй без да му е жалко?

Кой не остави отворена за теб врата?
Кой толкова бързо и лесно те забрави?
Кой намери те сама и подари ти още самота?
Кой разруши те и не остана за да те поправи?

Кой избра без тебе да се смее?
Кой в ръцете си не те побра?
Кой научи се и без тебе да живее?
Кой намери друга, по-добра?

Кой пожела си искрена любов, но теб не пожела?
Кой погледна те и не разбра каква си?
Кой отряза твойте приказни крила?
Кой можеше да избере... и избра си да те мрази?

Кой волята ти във вериги окова?
Кой грижи вложи в дните безметежни?
Кой не се влюби в теб, в твоята душа?
Кой отказа ръчичките ти малки, детски, нежни?

А всъщност...

Някой изтри ли сълзите ти, момиче?
Някой махна ли теготите от твойте малки рамене?
Някой видя ли скритата тъга без да те подмине?
Някой повдигна ли те от твойте колене?