Момиче и приказка

-Разкажи ми приказка, Принцесо...

-Ще ти разкажа, мъничко момиче...
Но не приказка за любов и щастие, залези и бели рокли,
не за радостни сърца...
Ще ти разкажа истината аз момиче...
За това как Любовта и Болката вървят ръка за ръка...
Ще ти разкажа как имало едно време красавица наречена Любов
и влюбила се тя в младеж
потаен, тих, винаги смълчан и тъжен,
понякога жесток и безмилостен, понякога ридаещ...
Казвал се той Болка...
Не могла Любовта да си обясни сама защо обичала го тъй...
Но без него не знаела как да диша, да живее...
Не били най-добрата двойка...
Тя тъй нежна, мила, красива, всеотдайна,
а той тъй жесток към другите,
не щадил дори и младите - всички наранявал с думи, мисли и дела.
Любовта не харесвала това, но без него просто не могла.
И така вървели заедно, един до друг, ръка за ръка...
Верни един на друг били винаги ...
Там където била Любовта
не закъснявала и Болката.
Когато Любовта дарявала някого със щастие и радост
идвал нейният любим
и разрушавал всичко, което тя градяла ден и нощ без спир.
Не искала Любовта хората да страдат, но не могла без него вечер очи да притвори
Нито сутрин без него да ги отвори...
И затова пред щастието на хората избрала си тя собственото...
Затова, мъничко момиче,
наивно,
глупаво,
красиво...
Видиш ли щастие в нечии очи,
почувстваш ли любов в сърцето си...
Бягай, мъничко момиче,
колкото можеш по-далеч.
Помни колко егоистична е Любовта,
обрекла хората на тъга за да може тя да бъде влюбена...
Помни моята приказка...
Помни, за да можеш когато пораснеш
на други мънички момичета да я разкажеш.
Помни, че там където Любовта е, там е и Болката.

-Обещавам ти, Принцесо...
Ще разкажа приказката аз на всички...
Но няма да им казвам да бягат когато видят щастие,
нито да се крият видят ли Любов...
Не си разбрала приказката ти, Принцесо...
Любовта не е егоистка...
Тя избрала Болката за свой спътник
за да спаси хората от мъка.
За да може където Болка разрушава
да поправи всичко Любовта.
И обричайки себе си на горест и страдания
Любовта дала надежда на всички.
За да знаят големи, стари, мънички
Че дори и плач да пренощува
Със утринната зора ще дойде радостта...

Ще разкажа аз, че Любовта и Болката заедно вървят, ръка за ръка...
Така че видят ли някъде Болка... да знаят... наблизо е Любовта.