Най-важното знам...

Осъзнах, че не знам толкова неща...
Не знам защо вали дъжд, защо има лято и пролет, нито защо Земята се върти по определен начин, не знам защо родителите не разбират децата си, и не ми се побира в главата защо някои мечти остаряват. Науката се е опитала да даде физични обяснения за някои от тези неща... Но ние не говорим за това. Не става дума за това как се получава дъждът... А защо го има и откъде се е появил. Той е много повече от просто изпарена вода. Дъждът е капчици по прозореца, локвички по улиците, рекички по косите, той има мирис, той има определена траектория, той живее по определен начин... И аз просто не знам защо.
Знам, че хората понякога постъпват лошо. Те лъжат, те викат, те се сърдят, те ревнуват, те са егоисти понякога и мразят. Но не знам защо. Предполагам, че това е личен избор... Но защо ни е предоставен този избор да бъдем добри или да бъдем лоши.
Понякога тези въпроси идват в главата ми и застават като гиганти, а аз съм толкова малка и незначителна пред тях. И размахвам ръце, стрелям с въздушните си стрели и сякаш ритам с крак бетонна стена. Те са по-големи от мен. Но това не е проблем. Защото няма нужда да знам отговорите на всички въпроси. И без отговори се живее. И аз обичам живота такъв какъвто е... Сложен, странен, прекалено объркан за да го разбереш. Той понякога е толкова нелеп и глупав, но си признавам... Дори и тогава без него не мога. Той е несправедлив, а аз сякаш прекалено малка за да се боря с тази негова несправедливост. И всички ми казват, че мечтите не водят на никъде, че съм наивна и някой ден ще трябва да падна от облачето на което съм сега. Добре, така да бъде. Но ако мога да остана поне още един ден на това мое сладко облаче, нямам намерение да слизам докато то не се разпръсне като мъгла, оставяйки под мен само въздух. Да, това не е скъпо платена професия, но аз искам нея. И да, може би няма накъде повече да се изкачваш... Но аз ще намеря. А те просто не са видели стълбичките, многото стълбички нагоре. И няма значение, че се смеят. И че той, животът, също се смее. Точно такъв искам да бъде... весел. И ако навън е сиво и мрачно, аз ще направя да не е. И ако локвичките станат много големи и решат да се застоят аз просто ще покажа на хората как да се забавляват с тях. Детска и наивна... Да, предполагам. И в това няма нищо лошо. Поне червените ми обувки ще оставят следи след себе си...