Здравей скъпи читателю. (който и да си ти)
Аз, да си призная честно, просто исках да напиша нещо. Така да се каже весело ми е, няма какво да правя... И си викам "ей, дай да напиша нещо в блога". И така де...
Не знам за какво ще пиша... Може би за предстоящото изпращане... Много емоции, много нещо... То не било рокли, обувки, шалове и чанти, френски маникюри, изкуствена коса и мигли... Да не споменаваме Майкъл Джексън и депресиращите му песни. Не искам да прозвучи гадно (всъщност... няма значение как ще прозвучи) радвам се, че този човек не е успял да напише още повече песни. Но както и да е... Реч, Мерцедес, цветя... Голямо чудо. Само сняг трябва да завали и ще бъде просто златно, както обичам да казвам. А после сини (или черни химикали), служебни бележки, матурки... Такива ми ти работи. А пък после и бал. От сега да знаете... Аз и Киро ще сме най-хубавите. Или поне аз =) За Киро не отговарям. Ама така като се замисля... тоя цветен чувал... Не знам. Децата в Африка гладуват, а аз харча толкова плат. Голямо разхищение. На зле отиват нещата ми се струва. Пък и селската работа със сутиена...
Да се върнем назад във времето. Вчера например. Чудя се аз... Тая жена, многоуважаваната Десева, няма ли да ме остави на мира??? Добре, разбрахме че не съм направила превода, Е И??? Всички оживяха, никой не умря като няма превод. Да взема аз да измисля в стихотворна форма тоя превод и на изпращането да го изрецитирам. Да не говорим, че лимона не пада далеч от дървото (поговорката е с ябълки ама лимон повече отива на ситуацията). Майката превзета, щерката и тя такава. Важното е, че не са 100, а 97.80!!!!! Държа да отбележа .80!!! Щяха да бъдат 100, но нали "еврото е постоянна величина", г-жо Десева...
И стоя си аз така, разглеждам любимия FB и се чудя какво правя на този свят... Чудя се... Как така има място за хора като мен и за хора като тях... С техните превзети пози за снимки, в които имитират целувки, а аз ги гледам и ми се иска да не бях обядвала. Ноктенца, гримче, токченца... Като извадени от най-големия ми кошмар. И тук е мястото и времето да благодаря, че съществува разумът =)
Маратонки се въртят из главата ми, прическите им пресичат пътя, а Велико Търново най-нахално се бута... И валерианче май няма да помогне. Може би време... Да, времето би трябвало да помогне. Пък ако и то не помогне... Пускам си "They Don't Care About Us" за депресарско настроение и скачам от моста.
Накъде отива този свят щом и най-добрата ми приятелка вече прилича на момиче :D Нищо Белси... Ще победим лицемерието и тъпотията с непукизъм. Напук на всички ще си изкараме яко. Важното е че разума надделя, а малоумието ще прави лунната стъпка на изпращането. И също е много важно, че съм почти готова за лятото. Като изключим, че нямам работа. Ех тая безработица големи проблеми създава. И навън всичко е зелено и мирише на прясно окосена трева и слънцето си пече. Упс... Поправка... Слънцето свети. Забравих, че лапмата пече. И така де... Слънцето свети, птичките си пеят, госпожата по математика ми се прави на интересна, но важното е че ми вярва. Аз не лъжа когато става дума за корен от 1369. И като си представя в сряда какъв рев ще пада. А какъв смях ще пада... А каква излагация... Пууууу, да сме живи и здрави, че завършваме, че иначе къде да се нагледаме на такъв сеир. На 25.05 ще преобладават цикламените обувки, цикламените рокли иииии... разбира се, оранжевите лица. Както се пее в песента Оооооооооооооооооооранжево небето, оранжево морето, оранжева Ирееееен =)
А как ми се ходи в Русе, да знаеш... Да ядем вкусни, не добре увити дюнери, да лежим по пейките в парка, да ходим при Мими и да се превземаме в магазини за платове. Да отидем до банята в най-фешънското кафене и да се хилим като умствено изостанали... Ех, хубави времена бяха. Как ми се иска тогава да знаех това което знам сега... Нямаше да си купя онзи глупав плат и да се хиля когато Мими каже нещо за мен на български. Но нищо. Времето си върви, не ни чака и не ни пита дали на нас ни се върви с него. А аз правя списък с хората които искам да спъна на бала си. Но като цяло не съм лош човек. Питайте Сибел. Всъщност... Не, не я питайте... Аз и казвам, че е кьорава и се тутка. Питайте Жана. Тя никога не би казала за мен, че съм лош човек. Аз съм сериозна!!! И характеристиката ми ще бъде безупречна.
И така... Имам да връщам 1 милион пари на 1 милион човека. Но като цяло живота не е толкова гаден щом знам че 17 автори е правилно. Раста. Нищо че на стената ми има облачета, пеперудки и слънца. Аз съм голям човек. И ако още някой, от сорта Иво, ми каже да се успокоя ще ми изяде спокойния юмрук. Пращам усмивки на всички мои мили читатели, които въпреки че са прочели всички глупости които съм написала досега, продължават да четат. =) Евала на простотията ми, но и вие не ми отстъпвате щом не сте се отказали на втория ред =)
Няма коментари:
Публикуване на коментар