Предатели!!! Мръсни предатели!!! Аз продължих, живях, усмихвах се и се смях... И после дойдохте вие. Някой да ми обясни защо... Не сте ми нужни. Мразя ви и ви обичам. Само вас си имам. Но не ви искам. Боря се с вас, побеждавам, после отново се надигате и воювате срещу мен. С всичката си сила се опитвам да ви отблъсна... Но вие винаги се връщате... По-силни от преди, по-хубави, по-красиви и по-болезнени. Идвате със снимка в ръка или с писмо, или с бележка или просто с дума. Идвате и разрушавате всичко, което съм градила. А как ви мразя. А колко сте ми скъпи. А как искам да не бяхте това което сте. А как боли от вас. Живеете в мен и живеете срещу мен. Предатели! Оставете ме намира. Веднъж завинаги.
Не си отивайте... Само вас имам... Предатели... Спомени...
Няма коментари:
Публикуване на коментар