Просто хубаво стихотворение =)

Градът, приспал наивните си грижи,
пестеше ток - спести дори Луната.
Угасвах до един задрямал ближен,
а страшно ме болеше тъмнината.
Припомнях си нарочно всичко светло -
но все едни, едни и същи мутри...
Навън един изкукуригал петльо
ме лъжеше, че ще се ражда утро.
Не ми тежаха мръсните чинии.
Тежаха ми неискрените пръсти.
Молитвите дъждът да ме измие
се сбъдваха - но непременно късно.
И пак осъмвах ничия, но цяла.
(Късметът да не стана на парчета
се плезеше в зелено огледало -
очите на разлюбени момчета.)
Тогава още знаех, че те има -
един такъв, на никого приличащ.
Но нямаше лице и глас, и име -
и аз не знаех как да те обичам.
Когато знаех, вече беше късно
тревата след дъжда да се изправи.
Стъмни се. И сълзата ми се пръсна
в окото ми -
за да не те удави...

Истинско "обичам те"...

Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?

Баща и син...

Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.

Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече

и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого "мама".

Ето, тръгва със куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата

и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.

Ти не и се сърди.
И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.

Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.

Не, не плаче - той просто се взира -
това целият свят го разбира.

Ти си вече голям - ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко.

Няма сам да съм аз - имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.

Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо..
Кубчето ето..

И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива

толкоз чужда и толкоз нетрайна,
към ненужната своя тайна.

Само стискай юмручето здраво.
Усмихни ми се.
Хайде.
Браво!

Все пак ние мъже сме с теб двама.
Ще ти бъда и татко, и мама,

ще ми бъдеш другарче...
И всичко..
Хайде, мое юначе мъничко,

своя татко хвани за ръката,
да затворим след нея вратата.

Прекрасна

Тази нощ в небето се отвори една врата.
(Ти спеше щастливо и не я усети.)
От нея в стаята влезе
много красива жена
(не по-красива от тебе).
Погледна ме с очите си студено-сини.
Разбрах, че идва за мене
и тихичко се опитах да преместя
ръката ти заспала на мойто сърце
(черен облак премина на бялото ти чело).
(Така ми се искаше
да чуя гласът ти...)
От жената лъхаше
на смъртно-студен парфюм,
и аз се изплаших да не те събудя.
Твоята лека ръка
така тежеше върху гръдта ми,
че нямах сили да я повдигна,
а сърцето щеше да се пръсне
от нежна горчивина,
от тежка горещина.
И все пак щях да я повдигна
(само за да не видя,
как твоите очи ще остареят в онзи миг,
който все не вярваме,
че ще дойде при нас).
Ако можех, бих преместил,
бих изгорил
и моята сянка
върху тази светла постеля.
(Разбираш ли, все едно, че ме няма,
че отново ще дойда).
Тогава жената ме спря
с прекрасно-страшните си очи
и ми прошепна:
(кълна се, гласът й беше съвсем човешки,
почти като твоя, почти...)
ТЯ Е ПРЕКРАСНА!
(Така ми каза за теб).
ТЯ Е ПРЕКРАСНА, НАЛИ?
И ТЕ ОБИЧА ПО-СИЛНО ОТ МЕН.
Въздъхна по женски тъжовно,
отстъпи леко назад към вратата
и я затвори след себе си в небето.
И тежестта изчезна от моята гръд.
Върху сърцето ми спеше
леката птица
на твойта ръка.
Този път
Ти ме беше спасила...

Стих не за мен

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

такава

толкова стихове са написани на този свят
и нито един не е за мен

а искам
може би и аз такава да бъда
за тебе красива
неотразима
не само когато съм щастлива
не само усмихната
не само понякога
не казвай само
че съм хубава днес
кажи
че ти харесва как сияя
че движа раменете си с финес
че добре ухая
кажи
че е сладко
почти несъществуващото
зелено в двете ми очи
кажи ми
че красиво прегръщам
наречи ме прекрасна
приказна
кажи
че за мен морета би преплувал
би прескочил всички планини
че съм
толкова единствена
че за мен стихове да пишеш
или песни
или да искаш да говориш с мен
с часове
дори да слушаш как само аз говоря
за неща които не те интересуват
но толкова лудо да си влюбен в мен
че това да е любимата ти част
от всеки ден
аз никога друго не съм искала
от време на време
да ме поглеждаш така
сякаш винаги най-красивата съм била
само за теб
за другите знаеш
такава не съм
и никога няма да бъда
за всички останали
съм глупава
ненужна
чужда
други не ме искат до тях
искай ме ти
всеки ден
искай близо да бъда
а какво искам аз
просто да ме обичаш такава
детска
разпиляна
с изгризани нокти
с глупава шапка
дори и разплакана
по анцуг и тениска
с вързана коса
ниска
несресана
винаги шумна
бъбрива
никак разумна
прекалено ревлива
драматизираща
нелепа и смешна
очакваща прекалено много неща
ядяща кетчуп и тесто
с комплекси
със рани
с купища дрехи върху неоправеното легло
с големи уши
които не винаги чуват
просто такава
никаква
такава да ме обичаш
такава за теб да бъда прекрасна
аз лоша не съм
имам сърце
и него мечтая да обичаш
аз твоето обичам
затова не очаквам
любовта е любов
дори когато същото
в отговор не получава
не очаквам
но искам просто хубава за теб да бъда
само за теб
и когато ме видиш
може би само веднъж
да не успееш думи да намериш
да нямаш търпение да дойда
да ме чакаш нервно потропвайки с крак
и всеки път сякаш пръв да е
и да мечтаеш цял ден как
цветя да ми подариш
или малка изненада
да ме заведеш някъде
да пием чай
или лимонада
и всичко това
не защото за красива се мисля
а просто защото съм твоя
мисли ме за хубава
само от време на време
друго не искам
просто друга да няма за тебе
и да знам
че дори и да дойде по-красива от мен
пак мен ще погледнеш
и така всеки ден
обичай ме с очите си
искам поне веднъж
те да светнат когато вляза
да се усмихнеш
когато ме видиш
да кажеш
че винаги съм толкова хубава
не винаги
не всеки ден
само понякога
а май нереално е
това да искам от теб
когато съм точно такава
може би ако се променя
ако се среша
по-висока ако бъда
по-разумна
малко по-тиха
повече ако слушам
може би тогава
ще ме обичаш


такава...

Една такава никаква...

I won't demand... Love is not demanding to be treated right... Love is treating the other person right. So I'm done with my demands. I'm done acting like I'm the Queen. I'll just love you and try and treat you right. Even when that hurts and breaks my heart into pieces. I am beginning to understand mom. She cooks his favorite dish and puts it on the table and he says he's not hungry.
But I'm not complaining. I'm not calling you selfish. I'm the selfish one here. I'm the one with the demands for more. I'm the one who always requires to be met with a smile. Or maybe open arms. Or just a look of happiness. How foolish.
So I am done demanding. Instead I will meet you with a smile, and open arms and a look of happiness. I will do so even if every single time my efforts hit a wall. Like they have the past few weeks. I'm not feeling unappreciated. No. And I'm not crying. I am not crying.

Love=God

God is patient.
God is kind.
God does not envy.
God does not boast.
God is not proud.
God is not rude.
God is not self-seeking.
God is not easily angered.
God keeps no record of wrongs.
God does not delight in evil.
God rejoices with the truth.
God always protects.
God always trusts.
God always hopes.
God always perseveres.
God never fails.

2010 ♥

Let's see... They all do it so I thought I'd be a follower this one time...

2010... It was a big year... Now when I look back so many big things happened... some good, some not so good, some AMAZING...
I turned 18, graduated from high school, got into college, went to the most amazing meeting with God (the most amazing so far), had lots of fun with friends, met new people, had fun with old friends, dealt with problems, heartaches... but the biggest thing ... (drum roll) Fell in love with my future husband =)) And got pre-engaged =)
Those things are big... Of course in between there were a lot of other cool, sad, big and meaningful things... I grew... No, I'm still 42kg, still short... But I grew spiritually and mentally. I know that many of you might say that they can't really tell that i've grown... But I feel it, see it... I'm closer to who I want to be, to who God wants me to be and I guess that is a big accomplishment =) I learned how to rely and trust Him fully... Well, fully is a big word, and I guess there are always more situations to learn from but I began to live by faith and not by sight. I still have a lot to learn but... I'm not who I want to be but thank God I'm not who I used to be... And by the grace of God I am who I am =)