Баща и син...

Ти разбираш ли, а?
Не, не бива.

Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече

и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого "мама".

Ето, тръгва със куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата

и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.

Ти не и се сърди.
И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.

Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.

Не, не плаче - той просто се взира -
това целият свят го разбира.

Ти си вече голям - ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко.

Няма сам да съм аз - имам тебе,
ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.

Ето, виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо..
Кубчето ето..

И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива

толкоз чужда и толкоз нетрайна,
към ненужната своя тайна.

Само стискай юмручето здраво.
Усмихни ми се.
Хайде.
Браво!

Все пак ние мъже сме с теб двама.
Ще ти бъда и татко, и мама,

ще ми бъдеш другарче...
И всичко..
Хайде, мое юначе мъничко,

своя татко хвани за ръката,
да затворим след нея вратата.