Не си спомням баща ми
някога да е казвал на мама:
-Обичам те!
Но щом болест я връхлетеше,
той переше и готвеше
и я поглеждаще толкова ласкаво,
че тя се изчервяваше като момиче.
Когато мама умря-
татко се смали,
залиня
и набързо пое към небето.
На гърба на
тяхната сватбена снимка
прочетох: "Василке,чакай ме.
Ще дойда при тебе."
След тези простички думи
колко ли струват
всичките
любовни антологии?
Няма коментари:
Публикуване на коментар