Waiting to be Chosen

Today again I chose someone, something else over You. In fact, I chose everything BUT You. And I hated myself for it. In my anger I asked, "Why can't You just make me Yours once and for all?"

I wanted You to come like a wild fire, like a hurricane and sweap me off my feet, carrying me away to Your place. I wanted You to break through walls and skies and gloriously take me so that all may see. And You didn't... So I sat down and I cried. I cried loud, day and night, thinking that maybe my tears would change Your mind. And when finally, desperate and hopeless, I stopped crying and quieted my aching heart, I heard... I heard You...

You didn't come the way I wanted You to, the way I thought You would...

You weren't a hurricane. You weren't an earthquake. You weren't a wild fire. You didn't break through walls and the heavens didn't shake.

You came like a still small voice, like a gentle whisper in my ear... And quietly You said:

"I want you. And I can storm in and take you... in a blink of an eye I can shake the earth and the heavens and make you Mine... But... I want you to choose to be Mine. Yes, I can do everything but I don't want to steal your heart... I want you to give it to Me. If you want to be Mine - come and be Mine. Because I love you, everyday I let you go and I hope you choose Me... Because I chose you 2000 years ago and I keep choosing you every single day..."

Rising up, I bless Your name...

Not everyone will always love us. Maybe it's time I learned this. In a way I have. But maybe it's time to realize it and not tip-toe around it as if it weren't true.

But it doesn't matter.
I dust off and I get up.

Or at least I hope that's what I'm doing...

I pick myself up.

And rising up, I say Hallelujah.
Because not all people love me.
And because some do.
And some will.

And I've heard scars can be beautiful.
And I've heard everyone has to have those if they are true followers.

I am.

tonight

It's just one of those days, one of those moments when I want to give up everything... I want to lift up my hands, give up on all these things, all these people... And go live somewhere far far away... Or even better - die.

I know that all those so called "problems" are nothing and with God's help I'll manage and I'll win... But today victory seems far away and tears are near... And I know that victory has been given to me.. But today the wounds and scars that lie before it, are more pressing...

Today I want to give up...

I won't! Ever!

But oh how I want to...

...

"You can close your eyes, it's alright... I'll be here when you open them"

Аз

"Врязана в дланта Ти..."
"Зеница в очите Ти..."

Толкова ценна. Аз. Да, аз. Именно АЗ. Но не заради мен. А защото се наричам с Твоето име. Защото Ти принадлежа. И няма значение какво казват другите или дори какво си мислят. Знам коя съм. Знам защо съм. Знам чия съм. Имам ли нужда от друго? От друг? Щом съм ценна за Теб, защо ми е доброто мнение на хората? Щом Ти не ме осъждаш, защо ми да е плача, когато другите ме осъждат? Нима досега не съм разбрала...

Че ме обичаш. МЕН. Ти, Който си там, някъде и аз не мога да Те видя или да Те докосна, защото си толкова Различен. Ти, Който си настроил всичко да работи както искаш. Ти, който знаеш и можеш ВСИЧКО. Ти, Който си толкова високо... Си и все пак достатъчно близо, за да слушаш и мен, да шепнеш и на мен...

Нека не забравям.

Всяко дърво, всяко цвете, всяка птичка, всяка планина и река, всяка капка дъжд... Твои са... Но положил си любовта си върху мен. Не знам защо... Не ми и трябва. Достатъчно ми е да бъда тук. С Теб.

Твоя

Не са много, но ги има...
Моментите когато забравям за всичко, за всеки, спирам да се оглеждам, да се обръщам назад, да се опитвам да видя напред... И просто поглеждам нагоре и протягам ръце. Добре, че има хора, които да ни нараняват, за да можем по-често да махаме поглед от тях и да поглеждаме в правилната посока.
И протягам ръце и чакам, защото знам, че ще дойдеш и ще ме вземеш при себе си. Чакам защото знам, че когато плача, седиш до мен и в този момент никой друг няма значение. Защото за Теб съм важна. За Теб съм нещо. За Теб съм достатъчна. Ти ме обичаш.
И нищо друго не е важно. Само аз и Ти. И с всяка зла дума ще се справим... заедно. Защото си обещал. И ще изпълниш. Няма да остана без Теб. И слушаш, защото е важно това, което казвам. Защото е всичко за теб. Защото чакаш с нетърпение да дойда и да Ти разкажа. Защото съм важна. Твоя.