Не са много, но ги има...
Моментите когато забравям за всичко, за всеки, спирам да се оглеждам, да се обръщам назад, да се опитвам да видя напред... И просто поглеждам нагоре и протягам ръце. Добре, че има хора, които да ни нараняват, за да можем по-често да махаме поглед от тях и да поглеждаме в правилната посока.
И протягам ръце и чакам, защото знам, че ще дойдеш и ще ме вземеш при себе си. Чакам защото знам, че когато плача, седиш до мен и в този момент никой друг няма значение. Защото за Теб съм важна. За Теб съм нещо. За Теб съм достатъчна. Ти ме обичаш.
И нищо друго не е важно. Само аз и Ти. И с всяка зла дума ще се справим... заедно. Защото си обещал. И ще изпълниш. Няма да остана без Теб. И слушаш, защото е важно това, което казвам. Защото е всичко за теб. Защото чакаш с нетърпение да дойда и да Ти разкажа. Защото съм важна. Твоя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар