"Зеница в очите Ти..."
Толкова ценна. Аз. Да, аз. Именно АЗ. Но не заради мен. А защото се наричам с Твоето име. Защото Ти принадлежа. И няма значение какво казват другите или дори какво си мислят. Знам коя съм. Знам защо съм. Знам чия съм. Имам ли нужда от друго? От друг? Щом съм ценна за Теб, защо ми е доброто мнение на хората? Щом Ти не ме осъждаш, защо ми да е плача, когато другите ме осъждат? Нима досега не съм разбрала...
Че ме обичаш. МЕН. Ти, Който си там, някъде и аз не мога да Те видя или да Те докосна, защото си толкова Различен. Ти, Който си настроил всичко да работи както искаш. Ти, който знаеш и можеш ВСИЧКО. Ти, Който си толкова високо... Си и все пак достатъчно близо, за да слушаш и мен, да шепнеш и на мен...
Нека не забравям.
Всяко дърво, всяко цвете, всяка птичка, всяка планина и река, всяка капка дъжд... Твои са... Но положил си любовта си върху мен. Не знам защо... Не ми и трябва. Достатъчно ми е да бъда тук. С Теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар