My war

Not all is lost. As a matter of fact, NOTHING is lost. This is the beginning. And the best is yet to come.

"As for me... I will always have hope"

My face is covered in dust... And tears make tiny paths on my cheeks.

But, Oh the joy.

The joy of love.

Because I love.

No matter what, I always love.
And I always will.

And it's heartbreaking sometimes, it's a train-wreck sometimes.

But it's beautiful.

And yes we cry sometimes and we fall down sometimes...

But we get up.

Hallelujah, we always get up.

And we continue to love.

to laugh.

to hope.

to believe.

We keep running the race with fresh determination.

We keep loving.

I keep loving.

And it's awesome.

Безбрежие

Нещо ме кара да не мога да дишам...
Днес... Не!
Само сега... не дишам.

Щях да напиша куп други неща, някакви такива тайни, мои си...
Но си признавам... не дишам.

Не се преструвах на силна досега. Аз съм силна.
И дори и сега, когато не мога да дишам. Защото знам, че утре пак ще поема дъх и ще продължа въпреки всичко. И ще очаквам добри неща от живота. И ще дочакам момента, когато обръщайки се назад, няма да съжалявам за нищо.

Само няколко часа остават до следващия ден...
Няколко часа няма да дишам.

Delirious? - My Glorious

Да, по принцип много обичам музиката...

Но не беше това причината...

Не заради това в онази петъчна вечер ме гледаха странно хората на улицата...

Да, песента, която звучеше в ушите ми беше страхотна...

Но не заради песента танцувах по центъра на града, усмихвах се, дори май се изсмях, или си барабаних по краката...

Не беше заради хубавия текст или готината китара... Нито заради гласа на човека, който пееше...

Скачах, танцувах, смях се... там, пред очите на всички, които не се бяха изплашили от ненормалния октомврийски студ... Защото осъзнавах ОТНОВО в колкото страхотен Бог съм положила вярата си... Колко Велик е Онзи, Който ме държи в ръката Си, Който иска всичко от мен. И честно казано... нямам нищо против да Му го дам. И това и направих там, точно там, на ъгъла на улицата, до лавката за дюнери. Защото знам, че Той здраво ще опази докрай онова, което съм Му поверила.

И така... вървях, или по-скоро танцувайки се предвижвах към дестинацията си, мислейки си за това колко по-голям е този мой Бог от мен, от всички нас, от всички мои мечти. Колко по-голям е Той от желанието ми да имам семейство един ден, деца...

За такъв Бог си струва да живееш! И то не просто да живееш... А да живееш по възможно най-добрия начин!

Нещо ново...

Благодаря Ти!

Не съм съвсем където ми се иска... Вече не говоря за град или ръце...

Но не съм където бях. А вървя напред. Даже бягам.
И добрата битка е пред мен. И знам, че е трудна. Ще има кръв и болка. И то много.

Но не ме е страх. Имам Теб. За победата това ми е нужно.

И знам, че ще ме научиш да се справям с всичко. И знам, че тук трябва да бъда, тук ме искаш. Знам, че си до мен. Както винаги си бил и винаги ще бъдеш.
Благодаря!

И не знам какво ме очаква... Но знам, че няма нужда да знам. Каквото си приготвил, знам, че е добро! И го искам, всичкото!

И Те обичам. Винаги.

Тук

Не пея по улиците... Дори и тук не пея.
И не познавам правилните хора. Имам шепичка приятели, които не са като онези...

И дори не знам защо всичко това ме кара да се чувствам глупаво.
Дори не знам защо е в главата ми.
Нима има значение?

Явно... има...

Защото ми се иска да съм далеч от тук, а не съм.
Защото искам да бъда различна, друга, а не съм.

Защото съм тук... а не съм...