сряда, 26 октомври 2011 г.

Безбрежие

Нещо ме кара да не мога да дишам...
Днес... Не!
Само сега... не дишам.

Щях да напиша куп други неща, някакви такива тайни, мои си...
Но си признавам... не дишам.

Не се преструвах на силна досега. Аз съм силна.
И дори и сега, когато не мога да дишам. Защото знам, че утре пак ще поема дъх и ще продължа въпреки всичко. И ще очаквам добри неща от живота. И ще дочакам момента, когато обръщайки се назад, няма да съжалявам за нищо.

Само няколко часа остават до следващия ден...
Няколко часа няма да дишам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар