Да, по принцип много обичам музиката...
Но не беше това причината...
Не заради това в онази петъчна вечер ме гледаха странно хората на улицата...
Да, песента, която звучеше в ушите ми беше страхотна...
Но не заради песента танцувах по центъра на града, усмихвах се, дори май се изсмях, или си барабаних по краката...
Не беше заради хубавия текст или готината китара... Нито заради гласа на човека, който пееше...
Скачах, танцувах, смях се... там, пред очите на всички, които не се бяха изплашили от ненормалния октомврийски студ... Защото осъзнавах ОТНОВО в колкото страхотен Бог съм положила вярата си... Колко Велик е Онзи, Който ме държи в ръката Си, Който иска всичко от мен. И честно казано... нямам нищо против да Му го дам. И това и направих там, точно там, на ъгъла на улицата, до лавката за дюнери. Защото знам, че Той здраво ще опази докрай онова, което съм Му поверила.
И така... вървях, или по-скоро танцувайки се предвижвах към дестинацията си, мислейки си за това колко по-голям е този мой Бог от мен, от всички нас, от всички мои мечти. Колко по-голям е Той от желанието ми да имам семейство един ден, деца...
За такъв Бог си струва да живееш! И то не просто да живееш... А да живееш по възможно най-добрия начин!
Няма коментари:
Публикуване на коментар