Събирам мигове в шепички... Красиви, мънички, сребърни, магични, слънчеви, дъждовни... Всякакви...
Въпросите пък влизат без да питат, с взлом, и не им пука дали са добре дошли... А знаят, че не са...
И макар и големи, трудни, страшни... Имам сила и за тях. Не сама, за нищо на света сама.
Северният вятър за малко ги отвява, южният обаче ги връща...
Но има надежда и тя е, че въпросите свършват, отиват си все някога, завинаги.
И тогава има много място за усмивка, за радост, за спокойствие и щастливи въздишки.
А тези въпроси, които сами не си отидат, Той ще премахне и ще замести с мир.
сряда, 30 ноември 2011 г.
вторник, 15 ноември 2011 г.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Песента
когато не съм изморена, но просто не знам накъде да вървя.
когато в главата ми, в сърцето ми цари хаос.
когато искам да Те видя, а очите ми не могат.
когато ми се иска да знам всичко, а знам, че нямам нужда.
когато денят навън е прекрасен.
когато не е.
когато всичко е красиво и както трябва.
когато нищо не е както трябва.
когато радостно очаквам да се появиш.
когато знам, че пътят ни е труден, но никога не бих избрала друг път.
когато искам толкова много да кажа, а нямам думите.
когато искам да преместя планините, а синаповото зърно ми изглежда нереално голямо.
когато искам с вик да разтворя небето за да видя лицето Ти.
когато искам да се вмъкна в сърцето Ти, в мислите Ти, за да знам какво мислиш за мен.
тогава идвам и Ти давам песен.
само една.
само толкова мога.
но знам, че е достатъчно за Теб.
защото тази песен е толкова красива.
и е любимата Ти.
в нея няма думи.
всъщност може и да има, но са много малко.
мелодията и е уникална.
не се свири по ноти.
дори съм сигурна, че никой никога не би могъл да я повтори.
никой не може да изпее тази песен като мен.
защото е моята песен.
нашата песен.
песента на моите колене, когато се забиват в земята.
песента на тихите ридания.
песента на разбитото "прости ми".
или просто на нежното "обичам Те".
песента на листата под краката ми, когато си мисля само за Теб.
песента на хартията, когато разгръщам книгата Ти.
песента на онзи трепет, който усещам когато знам, че си тук.
песента на утешителните думи.
песента на моето "не мога".
песента на сълзите ми.
песента на щастливия ми смях.
песента на това как предавам всичко на Теб.
как се отказвам от всичко за да съм Твоя, а Ти - Мой.
песента на живота ми.
и знам, че не мога да Те докосна.
дори не мога да Те видя.
не мога да Те прегърна или да Те погледна в очите.
но мога да Те обичам.
и мога да пея.
когато в главата ми, в сърцето ми цари хаос.
когато искам да Те видя, а очите ми не могат.
когато ми се иска да знам всичко, а знам, че нямам нужда.
когато денят навън е прекрасен.
когато не е.
когато всичко е красиво и както трябва.
когато нищо не е както трябва.
когато радостно очаквам да се появиш.
когато знам, че пътят ни е труден, но никога не бих избрала друг път.
когато искам толкова много да кажа, а нямам думите.
когато искам да преместя планините, а синаповото зърно ми изглежда нереално голямо.
когато искам с вик да разтворя небето за да видя лицето Ти.
когато искам да се вмъкна в сърцето Ти, в мислите Ти, за да знам какво мислиш за мен.
тогава идвам и Ти давам песен.
само една.
само толкова мога.
но знам, че е достатъчно за Теб.
защото тази песен е толкова красива.
и е любимата Ти.
в нея няма думи.
всъщност може и да има, но са много малко.
мелодията и е уникална.
не се свири по ноти.
дори съм сигурна, че никой никога не би могъл да я повтори.
никой не може да изпее тази песен като мен.
защото е моята песен.
нашата песен.
песента на моите колене, когато се забиват в земята.
песента на тихите ридания.
песента на разбитото "прости ми".
или просто на нежното "обичам Те".
песента на листата под краката ми, когато си мисля само за Теб.
песента на хартията, когато разгръщам книгата Ти.
песента на онзи трепет, който усещам когато знам, че си тук.
песента на утешителните думи.
песента на моето "не мога".
песента на сълзите ми.
песента на щастливия ми смях.
песента на това как предавам всичко на Теб.
как се отказвам от всичко за да съм Твоя, а Ти - Мой.
песента на живота ми.
и знам, че не мога да Те докосна.
дори не мога да Те видя.
не мога да Те прегърна или да Те погледна в очите.
но мога да Те обичам.
и мога да пея.
неделя, 6 ноември 2011 г.
Hope for me
I hope I can be better than this...
I hope I change...
I hope I learn...
I just hope there's hope for me...
I hope I change...
I hope I learn...
I just hope there's hope for me...
Абонамент за:
Публикации (Atom)