Песента

когато не съм изморена, но просто не знам накъде да вървя.
когато в главата ми, в сърцето ми цари хаос.
когато искам да Те видя, а очите ми не могат.
когато ми се иска да знам всичко, а знам, че нямам нужда.
когато денят навън е прекрасен.
когато не е.
когато всичко е красиво и както трябва.
когато нищо не е както трябва.
когато радостно очаквам да се появиш.
когато знам, че пътят ни е труден, но никога не бих избрала друг път.
когато искам толкова много да кажа, а нямам думите.
когато искам да преместя планините, а синаповото зърно ми изглежда нереално голямо.
когато искам с вик да разтворя небето за да видя лицето Ти.
когато искам да се вмъкна в сърцето Ти, в мислите Ти, за да знам какво мислиш за мен.

тогава идвам и Ти давам песен.
само една.
само толкова мога.
но знам, че е достатъчно за Теб.
защото тази песен е толкова красива.
и е любимата Ти.

в нея няма думи.
всъщност може и да има, но са много малко.
мелодията и е уникална.
не се свири по ноти.
дори съм сигурна, че никой никога не би могъл да я повтори.
никой не може да изпее тази песен като мен.

защото е моята песен.
нашата песен.

песента на моите колене, когато се забиват в земята.
песента на тихите ридания.
песента на разбитото "прости ми".
или просто на нежното "обичам Те".
песента на листата под краката ми, когато си мисля само за Теб.
песента на хартията, когато разгръщам книгата Ти.
песента на онзи трепет, който усещам когато знам, че си тук.
песента на утешителните думи.
песента на моето "не мога".
песента на сълзите ми.
песента на щастливия ми смях.
песента на това как предавам всичко на Теб.
как се отказвам от всичко за да съм Твоя, а Ти - Мой.
песента на живота ми.
и знам, че не мога да Те докосна.
дори не мога да Те видя.
не мога да Те прегърна или да Те погледна в очите.

но мога да Те обичам.
и мога да пея.