Събирам мигове в шепички... Красиви, мънички, сребърни, магични, слънчеви, дъждовни... Всякакви...
Въпросите пък влизат без да питат, с взлом, и не им пука дали са добре дошли... А знаят, че не са...
И макар и големи, трудни, страшни... Имам сила и за тях. Не сама, за нищо на света сама.
Северният вятър за малко ги отвява, южният обаче ги връща...
Но има надежда и тя е, че въпросите свършват, отиват си все някога, завинаги.
И тогава има много място за усмивка, за радост, за спокойствие и щастливи въздишки.
А тези въпроси, които сами не си отидат, Той ще премахне и ще замести с мир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар