Някой би погледнал на това и за да го опише би използвал думите "несбъднати очаквания, разочарования, страх, празни думи, разбити сърца..."
А аз, гледайки на същото нещо, казвам "МЕЧТА, РАДОСТ, ТРЕПЕТ, ЛЮБОВ, ПРИЕМАНЕ, МИЛОСТ, ПРОШКА..."
И така... Кой е прав? Ами аз, разбира се... И не просто защото съм аз... А защото няма значение кой какво казва... Нямат значение пръстите, които сочат и слагат етикет "край", щом аз с дебели букви пиша "НАЧАЛО" и украсявам надписа със сърца и със звезди... Най-вече със звезди... Падащи... Хиляди... Не, милиони... Абе, много, МНОГО.
Защото виждам, че никой друг не е важен, никой друг не е от значение... Само ти. И малко аз. И това е.
От днес съм себе си.