Бях тайна. Магическа. Магнетична. Красива тайна. От онези, дето ги има малко. Забулена с мистерия. Неизвестна за никого.
А после... Като девица, пазила се чиста цял живот и за един миг някой жестоко, безмилостно разкъсва дрехите и. Така и тайната беше разбулена. Разкрита. Остана гола, насред студения дъжд. Глупава, никому ненужна. Боса, мокра. Толкова нелепо елементарна. Никак сложна, никак магическа, никак красива. Насред тълпа от лица. Тълпа от пръсти, сочещи и присмиващи се. И онова, което веднъж бе прелестно, мистично и тайно, изведнъж стана известно на всички, а следователно скучно и сиво.
А бях тайна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар