Въжета

Вие и вашите въжета. Вашите окови. Изморих се да се опитвам да вървя напред, а вие да ме дърпате назад. Всеки със своето въже, своята верига. А може би дори с по няколко. И ме задушавате, спирате кръвта ми, въздуха ми, живота ми. Спирате в мен всичко, което може да бъде спряно. А как да ви позволя? Не мога. А как да ви спра, не знам.

Но днес режа въжетата. Троша оковите. Защото не мога да се поддам на егоизма ви. Защото не ме дърпате назад за ме имате, а просто за да не вървя напред. За да ме разпокъсате на части.

Колко нелепо. Какви ги говоря. Та вие дори не знаете за въжетата и оковите. Не ви трябват части от мен. Цялата, всичката не ви бях нужна, а какво остава за някакви безполезни парчета, трохи.

Но това няма значение. Не е важно дали знаете за въжетата. Факт е че ги има. А аз не мога да го позволя. Защото вас не ви интересува къде съм и защо съм. Нито какво съм, какво бях, какво искам да бъда. Не е за вас да знаете как е умът ми, как се справя сърцето ми. Не мога да променя това. А може би и не трябва. Може би и не искам. Така ще си останат нещата - вие във вашия свят, аз - в моя. И може би така е по-добре, може би така всички ще бъдем по-щастливи. Е, щастливи не знам, но по-свободни определено.

Днес събирам всички парчета, разпиляни по всички краища на тази земя и режа всички въжета. Стига с това затворничество, пленничество. Никому не е нужно това.

Love and Mountains

I'm not an expert, but one thing I see - not many of you actually know what it's about. What love is about. Let me tell you why.

Because you all say you want to be loved, yet when you are, you don't accept it.
You say that all you want in your life is a loving wife who'd just be faithful, and there I was and you didn't want me.
You say that you don't want much - that it's not about looks, it's not about her being the best or the smartest... Just being honest and loving you. Yet when I wanted to do that, you didn't let me.
You say that you don't want much, yet I wasn't enough.

But I honestly hope you find it, true love. That one person who would make sense of it all, who would make you understand what love is about, that one person who'd make you move mountains, and you'd do it gladly and effortlessly for them.

And me? I'll stay here, thanks. I like mountains.

Alone

Why am I surprised?

These are good lessons. I have to learn to manage on my own.

Friends are a luxury. Not a necessity.

So I learn to enjoy my days of silence and solitude. I learn to laugh at myself and share with me. And I try to remember that circumstances are what you make of them.

So no, I'm not lonely.

I'm just alone.

Тя

Ще ви разкажа за едно момиче... По-скоро за една жена.
Тя е истинското въплъщение на погубената женска красота.

Името и кратко се изрича тихо, в самота.
Не е Принцеса, нито Звезда. Тя просто казва се Тя.

Тя вече не пее, вместо това си прибра косите.
И се научи да мисли, да си подбира мечтите.

За рицари не копнее, нито за обикновени мъже.
Спря да очаква силно рамо, разбиращо сърце.

С времето станаха по-опасни нейните игри
и някак забрави силата на студените солени сълзи.

Забрави да пита, забрави как да се смее.
Но научи се да е тиха, вече просто да мълчи умее.

Не търси облаци, дъги, не чака цветя.
Знае, че остана само едно. Остана Тя.

Така и не разбра как да живее в тази светлина.
Затова остана на тъмно, остана сама.

А зората? Тя вече и нея не чака.
Вместо това изучава мрака.