Всичко това

Не ми останаха красиви думи. Нищо красиво няма в падението. Сякаш някой ме излъга. Сякаш някой ми обеща куп неща, а нито едно не изпълни. И така докато не останаха само частички от добрата мен, онази мен на която и пукаше за всичко това. Сега... всичко е празно. Еднакво. Никакво. Само някакви мечти за бъдещето, а знам, че не мога да ги имам. Сега сама трябва да се справям, което не е проблем. Само едно не разбрах... Кога забравих, как загърбих, защо се предадох. Игнорирам вината и продължавам, ден след ден. Но не мога да избягам от нея. Никой няма да ми позволи. Веднъж ми казаха, че тя не е моя и аз много искам да е така. Но не знам. И няма кой да ми каже. Не остана кой да протегне ръка. А и защо са ми ръцете им... чистите, белите, перфектните. Или лицемерните. Моите не са нито едно от тези. Затова сама ще си вървя, с мръсните крака по мръсния път, по неправилния път, по единствения за момента път.