Not my home

I should have remembered it by now - this is not my home! This is not where I belong! I'm not here to make tons of friends, have lots of fun and try to have the most comfortable life possible! I'm here to find out about my God, try to be like Him, suffer like Him, serve Him if I can and then go home! But this is not home! I should remind myself that more often. Maybe then the pain and troubles in this world will make more sense. Yes, I have pain and grief and troubles but I was not made for them, they will not last, they are fleeting. Instead I am being prepared for a world of eternal joy and peace and a place for me is being kept. I don't belong here. This whole world, this whole system, this whole... life... This is not for me! This is not my home!

Някакви мисли

Растем. Само това успях да измисля. Или може би стареем. Както и да е, идеята е, че не сме същите вече. И това е страхотно... И не е... Вече сякаш има значение какво и кога ядем, колко вървим, колко спим... Но не ми е тук идеята. Просто... Оф не знам. Искам времето да може да лети, но само когато аз кажа. А е глупаво, нали? И ми се иска да знам защо хората от големите градове или поне хората, които аз не познавам, имат странни, красиви или просто по-различни фамилии... А тук всички са "Иванов, Петров, Димитров" и т.н. Аз нямам проблем с това, просто ми се иска да знам защо е така. Или защо часовникът ми винаги изостава, независимо от това колко пъти го навия с няколко минути напред... Е, сигурно има разумно обяснение, но аз не търся него. И макар и да сме различни, някои неща си остават все същите - мисленето се развива, разширява, но основата е това, което сме построили (или са ни втълпили) преди много години. Празни приказки, нищо повече. Важното във всичко това е, че растем. Или поне аз. Днес по-уверено гледам нагоре, по-очакващо се моля. Днес вече знам, че нищо не мога сама и това е толкова прекрасно - не ми се и налага. И съм благодарна. Повече отколкото мога да изразя с думи. Но може би ще успея с живота си. Надявам се. Със сигурност знам, че ще опитам, ще опитвам докрай, докато не се получи. Това е.