Моята България

Не пиша това просто защото онзи ден беше 24 май, а защото от няколко години ми се въртят едни мисли в главата и най-после се реших да опитам да ги опиша. Не гарантирам, че ще успея - в ума ми картинката е толкова величествена, а някак си речникът ми е прекалено беден за нея. Но нека пробвам...

Преди няколко дни заведох чужденци на Мадарския конник (айде сега всички българи, които не знаят какво и къде е това да го google-нат, че да не ги е срам един ден някой ако ги попита =) Седнах на скалата, провесих крака над пропастта и отново ме заля онова чувство... на гордост, че мога да се нарека българка. Гледах прекрасната гледка - планините и Шумен в далечината, залязващото над тях слънце, зелените гори наоколо, чуваха се всякакви птички и дрезгавия глас на младо момче, което пееше "Кой уши байряка" долу в механата. Седейки върху руини от българска история аз си казах, че за мен няма значение какво казват хората за нашата държава, реших, че аз няма да обръщам внимание на негативното и аз самата няма да бъда негативна!

Аз се гордея с моята България.
Моята България, която макар поробена, убивана, измъчвана нито за миг не е посмяла да се откаже от борбата.
Моята България, която напук на всички опити да бъде разрушена и погубена, съществува и днес.
Моята България, която макар и незначителна за много хора по света, ще продължи да съществува и утре.
Моята България, която е запазила в себе си добри и качествени хора.
Моята България, с нейните младежи, които предпочитат да танцуват хора и да учат народно пеене, пред това да се кълчат на Лейди Гага и да припяват на Андреа.
Моята България с нейните гостоприемни жители, които дори и да нямат много, ще предложат на гостите си всичко, което притежават.
Моята България с нейния благозвучен език, с нейните поети, писатели, творци.
Моята България, която е събрала в себе си уникалната красота на планините и на морето.
Моята България с нейните четири прекрасни сезона, с нейните уникални традиции.
Моята България с нейната славна вековна история.
Моята България!

Чувствам се богата - аз съм родена тук, израснала съм по поляните на българското село, водейки козички на паша. Първата песничка, на която са ме научили е "Лиляно моме". Благодарна съм на Бог, че мога да нарека именно това кътче от планетата мой дом, моя родина. Благодарна съм на всички онези храбри мъже и жени, които през годините неуморно са се трудили и дори са положили живота си, за да мога днес да стоя гордо с ароматна българска роза в ръката, с любов в сърцето и красиви думи на устните - "Колко е прекрасна моята България!"