Daisy Buchanan

Сърцето ми изискваше мечта,
И ти не си нищо повече от това.

Ти си временен бряг, към който да плувам,
Пристан, на който за малко да спра,
Да си почина и пак да потегля
Към мечтаната от мене земя.

Ти си фар в морето, в тъмнината,
Могъщо даващ светлина,
Но никой не живее във фара -
Ти си спирката, не си целта.

Ти си само очакване едно,
Временно само - не сме един за друг.
Ти си спокойствието преди бурята,
Ти си тишината преди красивия звук.

Ти си пейка, на която да поседна,
Когато от дългия път се уморя.
Но нека не се заблуждаваме - аз пейка не искам.
Искам да се прибера удома.

И знам какво ще си помислиш -
Егоистка съм да мисля така,
Но знам, че и аз само замествам
Онази истинската, с красивата за теб душа.

Докато чакаш нея не забравяй -
Ти си изискваната от сърцето ми мечта,
Ти си временния бряг и фара,
Но нищо повече от това.

Сън

Отново идваш във съня ми
И безпощадно го рушиш.
Нежно, но силно ме прегръщаш,
За ръка ме държиш.

И решенията ми със вятъра отлитат
Заради няколко секунден сън,
А нямам сили да те изгоня от там,
Да посоча утрото и да кажа "Вън!"

Сънят ми с теб е по-красив,
Макар рушащ безкрай
Волята ми, сърцето ми, душата
И онзи мой самотен рай.

Но не искам сънища красиви,
Искам да си истински до мен.
Затова не идвай нощем,
Докато не дойде този ден.

Но сега как да те прогоня,
Ако сам искаш да останеш ти?
Как да ти обясня, кажи ми,
Че любовта ми трябва да спи?

Не разбираш, аз знам,
Колко трудно за мен е това -
Да виждам очите ти, да те имам,
Но не през деня - през нощта!

Не искам от съня си да те губя,
Но бавно отварям очи.
Вземи си прегръдките, ръцете,
Спести ми утринните сълзи.

Някой ден ела реален ако пожелаеш
Когато студено е навън,
Бих изчакала, но моля -
Истински ела, а не във сън.



30.06.2012

Тихо

Обичай ме тихичко,
няма нужда от гръмки слова.
Просто след тежката загуба
да се сгуша във теб вечерта.

Не изисквам и подвизи рицарски,
нито всеки ден цветя,
а мълчаливо да седна до тебе
и за теб да е достатъчно това!

Да облегна глава на твоето рамо,
уморено да затворя очи
и да съм убедена в едно едничко само -
че безкрайно щастлив си и ти!

Обичай ме така, че никой да не разбере.
Нека това си остане само за нас -
а колко прекрасна е всъщност
любовта, останала без глас..

Любовта, която вече е казала всичко
и е викала, търсила, плакала.
А сега вече е безмълвна и тиха,
доброто утро дочакала.

С такава любов ме обичай
и сам за себе си реши,
че по пътя дълъг и стръмен
не искаш друга до теб да върви!

Не ми отказвай трудните битки,
не ми спестявай болка, тъга -
ако знам, че тихо ме обичаш,
всичко бих могла да понеса!

Но нека бъда тайна само за теб,
като дума, която те е страх да изречеш
защото любовта е по-красива неизказана,
по-приказна е когато с мълчание я облечеш.

Няма нужда никой да знае,
че избрал си именно мен
да вървя до теб и ако трябва
с теб да умирам всеки ден!

А наистина бих... умряла ако трябва!
Бих заместила и теб в смъртта!
А ти... няма нужда за мен да умираш,
Просто ме обичай тихо, но с цяла душа!

Нови звезди

Уповавам когато не разбирам.
Поглеждам нагоре когато не знам.
Когато съм слаба, най-силна съм.
И давам, когато нямам да дам.


Щастлива съм в безмерната болка.
В сълзите да се радвам умея.
Доволна във всичко, благодарна дори
Че макар в тъмнина да ходя - мога да грея.


Вървя смело, макар път да не виждам.
Изправям се, макар да падам всеки ден.
Обичам искрено, дори безкрайно,
Дори когато никой не обича мен.


Имам надежда когато се руши света.
Когато станат падащи красивите звезди.
Не жалея за мечтите, които умират
за да дадат път на други, още по-добри.


И така умислена, мечтаеща, тиха
Вървя към онези места, онези земи,
Където търпеливо ме чакате вие,
Мили мои нови звезди.

"... защото силата Ми в немощ се показва съвършена..." 2 Коринтяни 12:9

"Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли - от вашите помисли." Исая 55:9

Днес съм гневна и не мога да го сдържа! Боже, помогни ми да не съдя и да не съгреша в гнева си, но просто...

Гневна съм на всички онези, които се бият в гърдите, сякаш сами са направили нещо велико, а забравят, че всичко което имат, всичко което могат, им е дадено!
Гневна съм на всички онези, които говорят едно, а животът им, делата им, крещят нещо коренно различно!
Гневна съм на всички онези, които спокойно заспиват нощем, мислейки си, че всичко е наред в живота им, а истината е, че незабелязано погиват!
Гневна съм на всички онези, чиято гордост им пречи да видят истината!
Гневна съм на всички, които си мислят, че са изключението от правилото и че те могат да стоят на два стола!
Гневна съм на всички, които си мислят, че могат да си играят с Бог и с Неговата милост!
На всички онези, които са забравили добрината, която им е била показана, забравили са обещанията, които са дали и си живеят както си искат!
Ядосана съм на онези, които претендират, че са силни, водят другите, а не виждат заблудата, в която тънат.

Боже, помогни!

Дълбините на неизвестното

Не знам.

Утре къде ще бъда и защо, и как.

Не знам как да постъпя, на какво да се надявам, за какво да копнея.
Не знам как да живея от тук нататък.

Аз просто не знам.

Но неизвестността никога не е била по-спокойна и по-красива отколкото е тя сега, когато съм в ръцете Ти.
Уморено съм сгушена в скута Ти.

Водите на незнанието няма да ме удавят. Знам това. Само това.