Тихо

Обичай ме тихичко,
няма нужда от гръмки слова.
Просто след тежката загуба
да се сгуша във теб вечерта.

Не изисквам и подвизи рицарски,
нито всеки ден цветя,
а мълчаливо да седна до тебе
и за теб да е достатъчно това!

Да облегна глава на твоето рамо,
уморено да затворя очи
и да съм убедена в едно едничко само -
че безкрайно щастлив си и ти!

Обичай ме така, че никой да не разбере.
Нека това си остане само за нас -
а колко прекрасна е всъщност
любовта, останала без глас..

Любовта, която вече е казала всичко
и е викала, търсила, плакала.
А сега вече е безмълвна и тиха,
доброто утро дочакала.

С такава любов ме обичай
и сам за себе си реши,
че по пътя дълъг и стръмен
не искаш друга до теб да върви!

Не ми отказвай трудните битки,
не ми спестявай болка, тъга -
ако знам, че тихо ме обичаш,
всичко бих могла да понеса!

Но нека бъда тайна само за теб,
като дума, която те е страх да изречеш
защото любовта е по-красива неизказана,
по-приказна е когато с мълчание я облечеш.

Няма нужда никой да знае,
че избрал си именно мен
да вървя до теб и ако трябва
с теб да умирам всеки ден!

А наистина бих... умряла ако трябва!
Бих заместила и теб в смъртта!
А ти... няма нужда за мен да умираш,
Просто ме обичай тихо, но с цяла душа!