Поглеждам нагоре когато не знам.
Когато съм слаба, най-силна съм.
И давам, когато нямам да дам.
Щастлива съм в безмерната болка.
В сълзите да се радвам умея.
Доволна във всичко, благодарна дори
Че макар в тъмнина да ходя - мога да грея.
Вървя смело, макар път да не виждам.
Изправям се, макар да падам всеки ден.
Обичам искрено, дори безкрайно,
Дори когато никой не обича мен.
Имам надежда когато се руши света.
Когато станат падащи красивите звезди.
Не жалея за мечтите, които умират
за да дадат път на други, още по-добри.
И така умислена, мечтаеща, тиха
Вървя към онези места, онези земи,
Където търпеливо ме чакате вие,
Мили мои нови звезди.
"... защото силата Ми в немощ се показва съвършена..." 2 Коринтяни 12:9
"Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли - от вашите помисли." Исая 55:9
Няма коментари:
Публикуване на коментар