Сън

Отново идваш във съня ми
И безпощадно го рушиш.
Нежно, но силно ме прегръщаш,
За ръка ме държиш.

И решенията ми със вятъра отлитат
Заради няколко секунден сън,
А нямам сили да те изгоня от там,
Да посоча утрото и да кажа "Вън!"

Сънят ми с теб е по-красив,
Макар рушащ безкрай
Волята ми, сърцето ми, душата
И онзи мой самотен рай.

Но не искам сънища красиви,
Искам да си истински до мен.
Затова не идвай нощем,
Докато не дойде този ден.

Но сега как да те прогоня,
Ако сам искаш да останеш ти?
Как да ти обясня, кажи ми,
Че любовта ми трябва да спи?

Не разбираш, аз знам,
Колко трудно за мен е това -
Да виждам очите ти, да те имам,
Но не през деня - през нощта!

Не искам от съня си да те губя,
Но бавно отварям очи.
Вземи си прегръдките, ръцете,
Спести ми утринните сълзи.

Някой ден ела реален ако пожелаеш
Когато студено е навън,
Бих изчакала, но моля -
Истински ела, а не във сън.



30.06.2012