Daisy Buchanan

Сърцето ми изискваше мечта,
И ти не си нищо повече от това.

Ти си временен бряг, към който да плувам,
Пристан, на който за малко да спра,
Да си почина и пак да потегля
Към мечтаната от мене земя.

Ти си фар в морето, в тъмнината,
Могъщо даващ светлина,
Но никой не живее във фара -
Ти си спирката, не си целта.

Ти си само очакване едно,
Временно само - не сме един за друг.
Ти си спокойствието преди бурята,
Ти си тишината преди красивия звук.

Ти си пейка, на която да поседна,
Когато от дългия път се уморя.
Но нека не се заблуждаваме - аз пейка не искам.
Искам да се прибера удома.

И знам какво ще си помислиш -
Егоистка съм да мисля така,
Но знам, че и аз само замествам
Онази истинската, с красивата за теб душа.

Докато чакаш нея не забравяй -
Ти си изискваната от сърцето ми мечта,
Ти си временния бряг и фара,
Но нищо повече от това.