Непосилно е за мен да те нямам,
не знам как се живее така.
То живот може ли да се нарече
когато се извади от него любовта?
Трудно ми е да не си до мен,
а само в мислите ми, в плановете.
Все едно катеря планини,
а никога не стигам върховете.
И не знам вече къде да те търся,
толкова скришна за мене си ти.
Така искам да те видя, а не мога,
и без-теб-ието така ми тежи.
А други не искам, дори и да има.
Кажи ми - защо са ми те?
И сто сърца не могат да се сравнят
дори с частица на твоето сърце.
Като розата на Малкия принц -
имаш смисъл единствено ти!
За теб си струва да боли, да се страда,
струват си всички сълзи!
И дори и нищо друго да нямам,
никой друг на тази земя,
единствено ти си ми потребна,
само ти да ме чакаш удома!
Мила, чуй - колкото и да е трудно,
колкото и много да тежи
не самотата - само без-теб-ието...
Аз те търся, спокойна бъди!
Спи спокойно и сънувай,
не се терзай с мисли за мен.
Нека аз те търся, нека аз те намеря,
А повярвай - търся те всеки ден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар