6

Избрах днес да пиша за Теб,
на другите вече всичко посветих
и сега остана само Ти, Единствен,
Ненаписан, Невъзпят от моя стих.

Не че имаш нужда от това,
но все пак ще пиша до последния си ден,
защото Ти смело на Своите длани
с кървави букви писа за мен.

Безценно ми е да знам, че избра
да пишеш, макар че знаеше добре -
никога не бих могла да Ти отвърна
за любовта, написана на Твоите ръце.

Но пак Ти последен след всички остана,
с насочени единствено към мен очи,
верен докрай, копнеещ и бягащ,
търсещ по земята моите следи.

И когато откри ме сред моя провал -
малката, която не искаше да диша...
Ти не се отказа, а ме хвана за ръка
и търпеливо ме научи да пиша.

Затова ще пиша още дълго,
дори когато пръстите болят,
и няма да забравя, че Ти не се отказа
когато започнаха Твоите пръсти да кървят.

И днес освен нелепия стих,
мечта имам, да, само една -
да Те имам, само да Си Мой,
и да пиша за Теб докато свърши света!

Нищо друго не искам, никой друг,
просто всичко, което Си Ти.
Обещавам неуморно да пиша за Теб,
а Ти за Себе Си на сърцето ми пиши.

Тогава вече ще бъда щастлива,
спокойна ще легна в тази земя...
защото ще знам, че както Ти Си писал,
така и аз съм писала за Любовта!