За миналото

Отново съм тук, отново разбита,
лежа на познатата вече пътека.
Залезът зад мен, макар красив,
носи само спомени - не носи вече утеха.

Как стигнах до тук аз не знам,
макар, че толкова пъти съм била.
Само знам, че не искам да оставам,
не искам, за нищо на света.

Кръв по ръцете се стича -
кръвта на моята чиста душа.
Убих я безскрупулно, бързо
и остана само червена следа.

Съборих вече всички стени,
онова, което с любов бях градила
и онова за което живота си давах...
убих всичко, за което бях благодарила.

И моля се да не идваш сега,
защото бих останала тук,
а искам още да се боря,
сама на себе си напук.

По изцапаното ми със прах лице
малки струи сълзи се проливат
и си правят малки пътечки,
жалко само, че греха ми не измиват.

Жалко, че със плач не става
да изчистя своята душа...
Ако ставаше - то, о, от всички
моята най-чиста би била!

И така останала без сили
и без дъх от стария живот,
изправям се, праха изтупвам
и отново моля за любов.

Издигам изнемощели ръце
и се моля за дъжд в пустоща
да дойде всичко да измие,
да махне мръсотията, кръвта.

Реших - днес не мога да се предам.
За умиране не е добър ден.
Имам още сили в себе си,
Има огън още в мен.