Близо

Понякога съм толкова сама, че чувам ехото на гласа си в празната стая.
Понякога усещам само соления вкус на сълзите.
Понякога искам да избягам от реалността, а тя не ме пуска.
Понякога искам да видя усмивка, а виждам само сочещи пръсти.
Понякога моята болка е всичко, навсякъде.
Понякога знам, че имам толкова любов да дам, а никой не я иска.
Понякога светът, такъв какъвто е, се руши безпощадно.
Понякога ме събужда тревога, а ме приспива отчаяние.
Понякога съм прекалено изморена, че да се надявам.
Понякога объркано гледам двете пътеки пред мен и не знам по коя да тръгна.
Понякога онова, което съм оставила зад гърба си ме настига.
Понякога нямам сили да пея нашата песен и мрачно мълча.
Понякога си мисля, че съм победила, а накрая пак излизам победена.
Понякога обръщайки се назад виждам само грешки и заблуди.
Понякога просто забравям.

И точно тогава...Ти Си близо.
Толкова близо.

Тогава си припомням, че не съм сама и никога не съм била.
Тогава Ти някак ми показваш цветовете на дъгата през сълзите.
Тогава спирам да бягам от реалността и започвам да я променям.
Тогава се обръщам към Теб и чувам да ме наричаш "избрана".
Тогава вместо болката започвам да виждам Теб навсякъде, във всичко.
Тогава предлагам любовта си на Теб и Ти отвръщаш със същото, с повече!
Тогава Твоите ръце сътворяват един нов свят за мен.
Тогава смутено идвам при Теб и Ти ми даваш спокойствие.
Тогава Ти ми даваш нови надежди.
Тогава протягам ръка към Теб и избирам да вървя по Твоя път.
Тогава си спомням, че Ти си по-голям от миналото ми.
Тогава чувам как Ти пееш вместо мен.
Тогава Ти побеждаваш на мое място.
Тогава спирам да се обръщам назад и гледам само напред.
Тогава Ти ми напомняш...
че Си близо.