Без име

Когато никой не иска да знае,
че запалил си огън в твойта мъжка душа,
че копнееш за повече от онова,
за което тъй глупаво копнее света.

Когато имаш толкова любов във сърцето
и просто търсиш на кого да я дадеш -
някой, за който нещо да значат
всички красоти, които си успял да събереш.

И си побрал във себе си и залез
и полунощ и разсъмващо небе,
а всички, забравили как да живеят,
те мислят за нелепо глупаво дете.

Когато никой не разбира как обичаш,
и си останал непонятен за плитките им умове,
нечут, непопитан, непрегърнат,
с неразкрити в тебе цели светове.

Аз знам, че си силен и смел -
нямаш нужда от съвет или утеха,
дори и да останеш сам и победен,
дори и да тежи ужасно неуспеха.

Няма да се оплачеш, нито ще жалиш,
нито ще спреш да вървиш.
Пак смело ще събираш ветрове,
пак с тях свободно ще летиш!

Независимо от мрака наоколо,
и злобата, която владее там,
прекалено си истински, прекалено прекрасен
да се откажеш, просто защото останал си сам.

Но все пак... колкото и велик,
знам, че вътре в теб желае душата
да бъде обичана, да бъде приета,
да бъде видяна във нея красотата.

Днес аз нямам и капка съмнение -
до мен Пътят ще те доведе
и тогава ще разбереш, че за мене
са били пазени всички онези светове.

За мен ще означават всичко
красотите, които си събрал.
Ще бъдеш благодарен, обещавам,
че на друга любовта не си дал.

Аз ще обичам и залеза и нощта,
и прекрасното в теб разсъмващо небе.
Най-много в тебе ще ме радва,
че съумял си да запазиш онова дете.

Затова, моля те, недей забравя,
че някъде там, далеч или може би не,
чакам те аз... тихо и просто...
Чака те моето сърце.