Есенно

Облечена във сиви облаци,
обута в есенни листа,
вървя и мрачно тананикам
на септември песента.

Не е любимата ми песен,
дори и моя тя не е.
Но днес аз просто нямам друга.
Вали от моето небе.

И аз така обикновена,
неоригинална, банална дори,
и нелепа и глупава цялата,
проливам дъждовни капки сълзи.

Когато успея някак да заспя
сънувам слънце и дъги,
но се събуждам и ги няма...
Само порои от мътни води.

И искам на лято да стана,
или поне на пролет за миг.
Да забравя дъждове и мъгли
и на вятъра свирепия вик.
 
Но днес пак е септември,
пак е валежно и гърми,
не навън, само във мен,
само в моите очи.

Небе

Пречим на всичко що издига се нагоре,
не искаме млякото да изкипи,
пречим на хвърчилата и балоните,
не позволяваме човекът да лети.

Не говоря тук за самолети,
става дума за човешката душа,
която просто иска от птичи поглед
да погледне, да разгледа света.

Само за миг да излети,
отгоре да докосне върховете,
на облаците да се наслади,
на моретата и ледовете.

И пак да слезе -
неизбежно сякаш е това.
Знаем, не сме създадени за полет,
а за любов, спомени и самота.

Но дори за миг не можем да се извисим,
да разперим невидими крила,
да позволим на вятъра да ни покаже
раждането на една зора.

Или раждането на душата на дете,
или как създават се мечти,
или как заспиват последните надежди,
как съвсем угасват бледите звезди.

С окови приковали сме се тук
и не смеем очи да издигнем дори
И вървим наведени и тежки
и оставяме грозни пътечки-следи.

И безкраен е този кръговрат -
от бебе до старец така...
Никога не летим, не се реем,
а тайно мечтаем за небеса.

Treats for a soul

Let me tell you about pain that doesn't kill.
Sorrow that results in immense joy.
Confusion which does not rule over me.
Darkness that makes me cling tighter.
Despair which draws me closer.
And a hatred for the impure which helps me love the pure.
And I don't know a thing but I'm not crying.

Only changing.