Есенно

Облечена във сиви облаци,
обута в есенни листа,
вървя и мрачно тананикам
на септември песента.

Не е любимата ми песен,
дори и моя тя не е.
Но днес аз просто нямам друга.
Вали от моето небе.

И аз така обикновена,
неоригинална, банална дори,
и нелепа и глупава цялата,
проливам дъждовни капки сълзи.

Когато успея някак да заспя
сънувам слънце и дъги,
но се събуждам и ги няма...
Само порои от мътни води.

И искам на лято да стана,
или поне на пролет за миг.
Да забравя дъждове и мъгли
и на вятъра свирепия вик.
 
Но днес пак е септември,
пак е валежно и гърми,
не навън, само във мен,
само в моите очи.