Просто...

По-сложна,
не толкова нелепо простовата.
Магнетично красива,
истинска, моя си,
цветна.
И сива,
безметежна,
ако трябва безименна,
есенна, лятна
и всякаква.
Валежна и слънчева в едно.
Сериозна
и малко смешна.
И боса и в плюшени чорапи.
Една такава на забавен кадър,
с магически поглед,
макар и кафяви очи.
С коси, много коси
и все луди и разпиляни.
Като самодива,
не прекалено странна,
не луда...
само дива.
С рокли и звезди
и вятър и трева.
Безкрайна.
Бездънна.
С искри
и една мечта.
Не, с пет.
Със снежинки по устните,
скреж по пръстите
и роса по бузите.
С луна в дланите,
и изцеление в раните.
Тиха.
С много много прегръдки,
много от всичко
и много за всички.
С мирис на море,
и още пясък по краката.
и без страхове
и без "не".
Със стръкче зелено в очите
или две стръкчета.
Мъничко.
Изстрадана.
С цели галактики в ума.
С музика в думите,
и в душата - мелодии
и с приказки в покрайнините на сърцето
и с щастие по лицето.
Несвойствена.
Ненавременна.
Неслучайна.
Изплакана.
Чакана.
Измислена.
Успокояваща.
Бяла.
Изговорена.
Сънувана дори.
Може би.
Пясъчна.
Без надежди за несбъдване.
Небесна.
Може би ангелска.
Или по-скоро човешка,
много човечна.
Земна.
Чуплива.
Себе си.