Никой не ме разруши цялата.
Никой със замах не ме събори отраз.
Всички по малко.
Дума.
Очи.
Лед.
Забележка.
Който както умее.
Всеки даде най-доброто от себе си.
Но накрая аз си събрах липсите...
Събрах си мъките, лъжите, спомените, обещаните радости, свалените звезди, самотите, очакваните изненади, солените ридания, дните на самоутеха...
Събрах си подаръците, парчетата любов, цветята, тайните...
Събрах си всичко раздадено.
Събрах ги и получих себе си.
Това съм аз.
Сбор от празнини, сума от въздишки и разрухи.
Минус малко сърце, останало да бие и кърви, за да може следващия път пак да боли...
За да има после пак какво да събирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар