Нищо.

"Толкова красива".
Чувам "никаква".
И е така.
Знам, че не съм.
Ставам за главоболия.
За омръзване.
Или липсвам когато не трябва.
Все тая.
Важното е, че...
Няма такова.
При мен важни неща няма.
Това е всичко.
И после свършвам.
Спирам.
Само до тук съм.
И после е нищо.
Абсолютно нищо.
Дори и привкус не остава.
Нищичко.
Не остава спомен.
Следи не оставям.
Когато ме няма вече никой за нищо не съжалява.
Не липсвам.
Забравима съм.
И то без усилия.
Не оставям рани след себе си.
Няма белези.
Всичко е толкова лесно с мен.
Идваш.
Стоиш колкото поискаш.
Заминаваш си.
Не помниш нищо.
Дори и името ми.

А аз...

Нищо.