Кръгове

Стоиш пред мен и ме гледаш
през блясъка на синия цвят
и дори не забелязваме всички онези,
които шумно край нас си вървят.

И в двете глави един въпрос има само,
и ни мъчи - всяка секунда, всеки час
и със поглед един друг се питаме:
ще има ли кръг и за нас?

Ще има ли планини и скали,
залези, гори и вода?
Има ли смисъл да се чакаме?
Имаме ли сили (и желание) за това?

Ще има ли още такива вечери,
в които заедно да плачем без сълзи?
Или тук по отделно продължаваме -
аз някъде на юг, на север - ти?

Но никой сякаш не знае,
не знаем и ние самите.
Затова уморени и тихи
оставяме въпроса в горите.

И слизаме долу към шумния град,
рамо до рамо, ръка за ръка.
Мълчаливо, умислено, сложно...
Дали ще вървим дълго така...