Не знам защо ме наричаш така,
нито какво виждаш във мен.
Не знам и какво те кара
да се връщаш тук всеки ден.
Може би е само едно
или половинка дори...
Но каквото и да е,
моля те - добре го запомни!
Запомни го и го заключи в душата.
Не позволявай никой да го заличи,
защото утре пак ще бъда нелепа,
глупава, жалка, с кафяви очи.
И когато се случи това -
когато започна да горча,
да омръзвам, да хленча,
да казвам безсмилени неща...
Тогава отвори си отново душата
и извади от там онова,
което кара те сега така да ме гледаш,
сякаш съм единствената на света.
И спомни си, че била съм прекрасна,
достатъчна... Всичко съм била.
И вместо да ме убиваш с думи...
да ме прегърнеш нежно ела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар