Република Розови чорапи

"С колене разбити, яхнали звездите..."
Ах, за мен написано сякаш!
А ти, тълпа от строги читатели,
май че да порасна чакаш...

Е, ще чакаш дълго, даже вечно!
Да пораствам никак не планирам!
Така че ако някога ти заприличам на голяма
сигурно ще ми е време да умирам!

Аз със чисти колене не мога да живея.
Чорапите ми все тъй розови ще са.
И въпреки нелакираните нокти,
вътре в мен бушува дъга!

Денем може да съм тиха и сериозна,
ала вечер е мой ред да съм дете!
И всичките съкровища да ми предложиш 
аз и розовите ми чорапи ще ти кажем "НЕ!"

Не е за нас светът на големите.
Ние с тях (чорапите) имаме за малки!
И ти и твоите оставки и бюджети
сте ми безкрайно скучни и жалки!

Не, нямам нужда от лекар - 
детството не се лекува!
И ще продължавам да съм цветна
докато целия свят в сиво се обува!

И не ми се вози в градския транспорт!
За какво ми е тромавия ви трамвай?
Имам си звезда и не, не вярвам,
че края на света има край!

Тръгваме! Не ни търсете с телескоп!
Безполезна е вашата астрономия!
Аз и моите розови чорапи официално
обявяваме абсолютно пълна автономия!

Снежно

Навън тихичко трупа снежец,
а аз от вътре гледам изумена
като малка фигурка в стъклено кълбо
осъзнавам, че за красота съм родена!

За нощен чай със сън поръсен,
за пухкави топли ръкавички!
За силни задушаващи прегръдки
и бодливи домашни терлички.

За магията на празничните светлини,
за малката (но пък наша) елха,
за сладките безмълвни вечери със тебе
и за още много много Рождества!

Тенекиена аз

Написах хиляди любовни стихове
и сега остана в мене празнота...
Та светът има нужда от промяна
и аз не мога, не бива да мълча!

Аз искам да напиша нещо голямо,
истинско, революционно дори!
Трябва да вдъхна на някого вяра!
Трябва да върна нечии мечти!

Трябва смело да привдигна някого!
Трябва геройски за нещо важно да умра!
Трябва да се боря непрестанно за слабите!
От добрина трябва да се уморя!

А осъзнавам днес много добре -
не се крие спасител в моята душа...
Та аз съм толкова малка и едва успявам
да се преборя с шала си през есента...

И се спъвам в собствените си обувки,
и мечът на борбата непосилен е за мен...
Като тенекиена лъвица чакам
смело сърце да получа някой ден!

Чувам викове на слабост и тъга,
а тенекиената пъзла в мен обръща
ръждясалата си глава назад и тръгва
по жълтата пътечка да се връща...

И когато видя огледало бягам,
да не би да видя безсърдечната страхливка,
скрила се толкова дълбоко и тихо
зад лъвската горда усмивка...


             ------------


Но почакайте! Аз още съм жива!
Все още тая надежда - малка, една,
че някой ден, някак незнайно си как
ще спечеля тази свирепа война!

Войната срещу самата себе си...
Срещу шала, гордостта и страха.
И дано след това смелост ми остане
да се боря за истински важните неща!

Съкровище

Едно съкровище кристално синьо. 
Едно на точки цялото, босо...
Дето все му е наопаки тениската.
Едно златножитесто русокосо...

Едно спящо до мене съкровище,
проправило си път в едничкия ми сън.
Едни ръце, които ме посрещат с прегръдка,
която би стоплила и есента навън.

Една мечта, чакана дълго,
една приказка крита за мен...
И едно сърце... и стига ми толкова.
И един дъждовен и студен ден...

И през нощта една целувка по челото
и топлите пръсти в едната ми ръка...
И едно цвете във вазата и мирис на чай,
и една срамежлива усмивка сутринта.

И толкова.

Един живот изживян съкровищно,
на един дъх в една цъфнала ръж...
И едно обещание за споделени старини...
Една обич, едно съкровище, един мъж.

∞

"Все още си спомням за оная песен.
Мост когато над река строил,
сянката на своята невеста
майстора в основите вградил.
Аз от него съм се учил само -
тебе цяла тука те вградих,
та когато утре ще ме няма,
жива да останеш в тоя стих."
Евтим Евтимов

Затова и аз в песните си те изпявам
и целия във стихове те пиша -
искам да останеш вечно жив дори когато
никой от нас двамата вече не диша.

А ако трябва ще напиша стих и по небето!
Ще заключа парченца от тебе във звезди!
Ще пиша за теб по стени и по къщи!
Върху себе си ще напиша този стих дори!

Ще пея за всеки, който иска да слуша,
ще науча и жетварките за тебе да пеят.
Ще дам семена на сеячите за да могат
в своите ниви спомена за теб да посеят.

Ще те разказвам докато станеш на приказка
и научи за теб всяко малко дете.
Ще имам галерия, в която ще показвам
как изящно си изрисувал моето сърце.

Ще помоля слънцето да те запечата в лъчи
и рапанът тихо за тебе да шепне.
Всяка роза твоето ухание да разнася
от нежния вятър когато потрепне.

Но знаеш ли... дори да спре песента
и да се пребоядисат всички стени,
да изчезнат лъчите и моята любовна галерия,
облак стиховете ми да заличи...

И децата приказката да забравят,
а рапанът да изгуби морския си глас,
да изсъхнат нивите, да увяхнат и розите,
да млъкнат жетварките, да изчезна и аз...

Даже и мостът над реката да пропадне,
да угаснат до една всички звезди...
Обещавам - ще се постарая вечно да те има
в сините очички на русите мечти.

Лунна гледна точка

Цял живот пиша за звезди -
чудеса за мене са те!
Милиарди, блестящи и приказни
по моето тъмно нощно небе.

Аз ги броя и записвам на листче -
пет милиона двеста и три...
Затварям тефтерчето и прибирам молива,
дърпам пердето и затварям очи.

На следващата вечер отново заставам
пред прозореца на детската стая
и ги свързвам с линийка и ги броя...
А, минус една - падна ми в чая.

И така цял живот - броя си звездите!
Осем милиарда триста и пет...
И им давам имена и нареждам
в тефтера по азбучен ред!

Но днес докато писах името
на девет милиардната звезда,
видях аз нещо ново и прекрасно -
през облаците се показа Луна!

И толкова глупаво се почувствах тогава
и избледняха моите малки звездички
и реших моментално - край!
От днес започвам да броя лунички!

Защото, знаете ли... Да, красиви са звездите!
Дори и аз да съм сред тях една...
Но чудото не е звездата,
а единствената незаслужена Луна!

Иска ми се да кажа, че съм от тихите... От онези, за които казват, че са най-дълбоките води...
А не съм. Аз съм от онези, които се смеят силно и смешно, казват нелепи неща, обличат нещо тъпо. Все на някого преча, все за нещо се оплаквам. Все нещо не е така - в мен или в другите или в нищо...
Не бях красива, няма и да бъда. И завиждам. Много. Често.

Но имам теб! И това е отвъд способността ми да го опиша с красиви думи. Това е по-красиво от каквато и да е красота, която бих искала да притежавам. Това е по-силно от лошите ми обстоятелства и глупавия ми недодялан характер. И това е нещо, за което могат само да завиждат на МЕН!

Цветни

Пращам ти всички цветни сърца,
защото те обичам шарено...
с много розово, жълто и сиво,
с малко виолетово и много алено...

Не мога само в един цвят да обичам!
Аз самата съм в преливащи боички
и за да обичам истински и цялостно
ще те обичам с тях всички!

Сивото е колко ми липсваш...
А август целият е в тюркоаз!
Плюс зелено - цветът на гората
и в бяло облечена - аз...

Измислям си също и нови цветове -
сладоледено, мечтателско и обичливо,
прекрасно, луничково и усмихнато,
примесени с романтично и грижливо...

Та затова са всички тези шарени сърца...
Във всяко слагам обичта си тайно...
И нали затова с тебе сме цветни -
защото се обичаме безкрайно!

ВСИЧКИ ^_^

Ти си прекрасен и гупи и мупи,
Ти си засукан рус синеочко,
Ти си любовта ми към бобовите супи,
Ти си таралежа от кремчето Бочко.

Ти си юристът, облечен в костюм,
Ти си най-шмешната шмешка,
Ти си подлудяващият ме парфюм,
Ти си моята сватбена дрешка.

Ти си пшистойняк, който отделно няма да спи,
Ти си 7 ама си и 6,
Ти си любимичък мой и мъж ми,
Ти си най-романтичния ми жест.

Ти си ми най-доброто другарче,
Tи си безплатната бира на плажа,
Tи си най-българското германче,
Ти си онзи, който искам на всички да покажа.

Ти си чуди и булки и мулки,
Ти си удивителни малки лунички,
Ти си мечтички, люлеещи се на люлки,
Ти си мой, ти просто си ВСИЧКИ!

Kocham cię

Пиша несръчно и глупаво.
Аз май всичко правя така.
Така те имам, така те прегръщам,
така те държа за ръка.

И пак така измислям си думички -
нелепи, беззвучни и тихички.
И в тях слагам по мъничко обич
във извивките на всичките буквички.

За да съм сигурна, че и утре ще знаеш
как обичам те прекалено свенливо,
малко розово, ужасно силно,
много никакво и капка горчиво.

С много радост и много къдрици,
с боб и мечти за мечти,
с три лалета и стотина писма,
с много снежинки и безброй звезди.

Шепнешком и даже на пръсти,
без цветя и даже без край.
Обичам те както си мога,
през март, април и през май.

Затова ти пиша стихчета малки -
с малко рима и много слънца.
Аз самата съм малка-премъничка,
но обич в мен като за сто сърца.

И всичката обич за тебе
и за тебе всичките думички -
онези нелепите, беззвучните, тихите,
онези с обич във всичките буквички.

Нищо, че пиша несръчно и глупаво,
и че май правя всичко така.
Важното е, че след съвсем мъничко
ще те прегърна и ще те държа за ръка.

14/03/2013

Обичам те дори когато не личи,
когато друго устните изричат,
когато ръцете в юмруци са събрани,
дори и тогава до полуда те обичат.

Обичам те дори когато мислиш друго,
дори когато се заклевам и отричам,
когато не показвам всъщност колко
ужасно много много те обичам.

Когато думите ми спрат да украсяват
с нежност и страст твоето сърце,
когато отказвам целувки, цветя,
когато не искам да се крия в твоите ръце.

Така че някога ако се усъмниш...
Предупреждавам още от сега -
на никого и нищо ти не вярвай!
Дори на мойта собствена уста!

Съмнявай се дори във нежните прегръдки!
Не вярвай дори на любимите очи!
Бъди сигурен само в тези редове -
обичам те безкрайно дори когато не личи!