Иска ми се да кажа, че съм от тихите... От онези, за които казват, че са най-дълбоките води...
А не съм. Аз съм от онези, които се смеят силно и смешно, казват нелепи неща, обличат нещо тъпо. Все на някого преча, все за нещо се оплаквам. Все нещо не е така - в мен или в другите или в нищо...
Не бях красива, няма и да бъда. И завиждам. Много. Често.

Но имам теб! И това е отвъд способността ми да го опиша с красиви думи. Това е по-красиво от каквато и да е красота, която бих искала да притежавам. Това е по-силно от лошите ми обстоятелства и глупавия ми недодялан характер. И това е нещо, за което могат само да завиждат на МЕН!

Цветни

Пращам ти всички цветни сърца,
защото те обичам шарено...
с много розово, жълто и сиво,
с малко виолетово и много алено...

Не мога само в един цвят да обичам!
Аз самата съм в преливащи боички
и за да обичам истински и цялостно
ще те обичам с тях всички!

Сивото е колко ми липсваш...
А август целият е в тюркоаз!
Плюс зелено - цветът на гората
и в бяло облечена - аз...

Измислям си също и нови цветове -
сладоледено, мечтателско и обичливо,
прекрасно, луничково и усмихнато,
примесени с романтично и грижливо...

Та затова са всички тези шарени сърца...
Във всяко слагам обичта си тайно...
И нали затова с тебе сме цветни -
защото се обичаме безкрайно!

ВСИЧКИ ^_^

Ти си прекрасен и гупи и мупи,
Ти си засукан рус синеочко,
Ти си любовта ми към бобовите супи,
Ти си таралежа от кремчето Бочко.

Ти си юристът, облечен в костюм,
Ти си най-шмешната шмешка,
Ти си подлудяващият ме парфюм,
Ти си моята сватбена дрешка.

Ти си пшистойняк, който отделно няма да спи,
Ти си 7 ама си и 6,
Ти си любимичък мой и мъж ми,
Ти си най-романтичния ми жест.

Ти си ми най-доброто другарче,
Tи си безплатната бира на плажа,
Tи си най-българското германче,
Ти си онзи, който искам на всички да покажа.

Ти си чуди и булки и мулки,
Ти си удивителни малки лунички,
Ти си мечтички, люлеещи се на люлки,
Ти си мой, ти просто си ВСИЧКИ!

Kocham cię

Пиша несръчно и глупаво.
Аз май всичко правя така.
Така те имам, така те прегръщам,
така те държа за ръка.

И пак така измислям си думички -
нелепи, беззвучни и тихички.
И в тях слагам по мъничко обич
във извивките на всичките буквички.

За да съм сигурна, че и утре ще знаеш
как обичам те прекалено свенливо,
малко розово, ужасно силно,
много никакво и капка горчиво.

С много радост и много къдрици,
с боб и мечти за мечти,
с три лалета и стотина писма,
с много снежинки и безброй звезди.

Шепнешком и даже на пръсти,
без цветя и даже без край.
Обичам те както си мога,
през март, април и през май.

Затова ти пиша стихчета малки -
с малко рима и много слънца.
Аз самата съм малка-премъничка,
но обич в мен като за сто сърца.

И всичката обич за тебе
и за тебе всичките думички -
онези нелепите, беззвучните, тихите,
онези с обич във всичките буквички.

Нищо, че пиша несръчно и глупаво,
и че май правя всичко така.
Важното е, че след съвсем мъничко
ще те прегърна и ще те държа за ръка.