Иска ми се да кажа, че съм от тихите... От онези, за които казват, че са най-дълбоките води...
А не съм. Аз съм от онези, които се смеят силно и смешно, казват нелепи неща, обличат нещо тъпо. Все на някого преча, все за нещо се оплаквам. Все нещо не е така - в мен или в другите или в нищо...
Не бях красива, няма и да бъда. И завиждам. Много. Често.

Но имам теб! И това е отвъд способността ми да го опиша с красиви думи. Това е по-красиво от каквато и да е красота, която бих искала да притежавам. Това е по-силно от лошите ми обстоятелства и глупавия ми недодялан характер. И това е нещо, за което могат само да завиждат на МЕН!