Пиша несръчно и глупаво.
Аз май всичко правя така.
Така те имам, така те прегръщам,
така те държа за ръка.
И пак така измислям си думички -
нелепи, беззвучни и тихички.
И в тях слагам по мъничко обич
във извивките на всичките буквички.
За да съм сигурна, че и утре ще знаеш
как обичам те прекалено свенливо,
малко розово, ужасно силно,
много никакво и капка горчиво.
С много радост и много къдрици,
с боб и мечти за мечти,
с три лалета и стотина писма,
с много снежинки и безброй звезди.
Шепнешком и даже на пръсти,
без цветя и даже без край.
Обичам те както си мога,
през март, април и през май.
Затова ти пиша стихчета малки -
с малко рима и много слънца.
Аз самата съм малка-премъничка,
но обич в мен като за сто сърца.
И всичката обич за тебе
и за тебе всичките думички -
онези нелепите, беззвучните, тихите,
онези с обич във всичките буквички.
Нищо, че пиша несръчно и глупаво,
и че май правя всичко така.
Важното е, че след съвсем мъничко
ще те прегърна и ще те държа за ръка.
О, много е хубаво! ^.^
ОтговорИзтриване